Защо полудяха политиците от Републиканската партия? Преди 30 г. Роналд Рейгън обяви: "В Америка настъпва утрото." Сега в Америка е време на лудост.
Първият, който забеляза това, бе сенаторът републиканец от Аризона Джон Маккейн. След като Доналд Тръмп успя да събере много хора (на предизборен митинг) и да обяви нелегалните имигранти за главни виновници, това, каза той "запали фитила на лудите". Изглежда има доста луди, които щъкат наоколо. Според всички най-нови социологически проучвания Тръмп води в надпреварата за номинацията от Републиканската партия за изборите през 2016 г.
После пък Тръмп нанесе обида на Маккейн, като каза че "той не е никакъв военен герой". С типичния акцент на човек от крайните квартали, Тръмп предпочита да нарича Маккейн "скапаняк" , като при това добавя: "Аз не харесвам скапаняци." С това сезонът на лудостта бе открит. След като обяви, че сенаторът Линдзи Греъм, републиканец от Южна Каролина, веднъж му позвънил, за да поиска услуга, Тръмп разгласи публично личния мобилен телефонен номер на Линдзи и призова своите поддръжници да му звънят - очевидно с цел да тормози сенатора. Тръмп се присмя на външния вид на бившия губернатор на Тексас Рик Пери, като подметна, че той носи очила, "за да си мислят хората, че е интелигентен".
Щуротиите в републиканската (президентска) кампания не са "запазена марка" само на Тръмп. Сенаторът-републиканец от Тексас Тед Круз каза, че ако ядреното споразумение с Иран мине (през Конгреса), "това ще превърне администрацията на Обама в главния световен спонсор на радикалния ислямски тероризъм". Погазвайки по скандален начин нормите за благоприличие в Сената, Круз нарече "лъжец" лидера на мнозинството на собствената си партия, сенатора-републиканец от Кентъки Мич Макконъл.
Бившият губернатор на Арканзас Майк Хакъби пък обвини президента Барак Обама, че "буквално ще поведе израелците към вратата на пещта". Така Хакъби наруши правило номер едно на политическото говорене: няма аналог на Холокоста.
Защо републиканските политици полудяха така изведнъж? Една ключова причина е наближаващият първи публичен дебат, а претендентите републиканци са (ни повече, ни по-малко) 17.
Телевизия "Фокс нюз", която е домакин на дебата, покани на големия подиум само първите 10 в социологическите проучвания. Малко по-рано ще се проведе дебат между кандидатите от долната час на рейтингите - т.нар. "втори отбор". А второразрядниците отчаяно се стремят към публичност, за да им се вдигне рейтингът. Ето как обяснява това един репортер на Си Ен Ен: "Някои от тези кандидати се влияят от "ефекта Тръмп" и са готови да говорят какво ли не, само и само да привлекат някакво внимание към себе си".
Тръмп печели подкрепа, като казва неща, които бившият конгресмен от Масачузетс Барни Франк някога нарече "неща, които не трябва да излизат от устата ти". Тръмп обаче казва неща, които наистина не са за казване, ако искаш да бъдеш кандидат с реални шансове. Като например неговото твърдение, че актът за раждане на Обама е подправен. И че имигрантите латиноси са изнасилвачи.
Милиардерът инвеститор Марк Кюбан, поддръжник на Тръмп, обяснява "ефекта Тръмп" по следния начин: "Не ме интересуват фактическите позиции, които той отстоява. Не ме интересува дали говори това, което не трябва. Той дава честни, а не подготвени отговори. А това е по-важно от всичко, което който и да е кандидат е направил от доста години." Тръмп е спонтанен. Той излъчва автентичност. Неговият говорител обяснява нещата така: "Той не е политик в кръвта си. Той няма претенции да бъде политик в кръвта си".
Не Тръмп е създал консервативното движение (в Републиканската партия). Консервативното движение създаде него. Консерваторите са петимни за лидер, който не е политик и който излъчва автентичност. Те се нуждаят от конфронтация.
Консерваторите открито се бунтуват срещу ръководството на своята партия. Републиканските лидери се опитват да докажат, че могат да управляват сега, когато имат мнозинство в Конгреса. Да управляваш означава да градиш коалиции. А изграждането на коалиции означава компромис. Консерваторите отхвърлят това.
"Републиканската партия във Вашингтон е индигово копие на Демократическата партия", каза Шон Ханити - тв водещ във "Фокс нюз".
А ето обяснението на Обама за "епидемията от лудост" в Републиканската партия: "Може би това е само опит Тръмп да бъде изтласкан от заглавията на новините." Другите кандидати фактически се опитват да имитират Тръмп и да се присламчат към екшъна. Но автентичност не може да се имитира.
Бившият губернатор на Флорида Джеб Буш е единственият републикански претендент, който е готов да влезе в схватка с Тръмп. Той предлага убедителна защита на необходимостта от компромиси и изграждане на коалиции: "Имаме нужда от мъже и жени с добра воля, които да градят консенсус, да започват да решават проблемите, един вид да каляват мускулите на консенсуса, компромиса и търсенето на решения. А това очевидно е опасно в едни първични избори за Републиканската партия".
Да, така е. И затова Тръмп води на Буш с повече от 2:1 в анкетите. Как ще приключи всичко това? То ще приключи, когато Републиканската партия започне да вниква в анкетите, които сочат, че няма начин Тръмп да победи Хилари Клинтън. Той не може да победи дори сенатора от Върмонт Бърни Сандърс. Според (проучването на сайта) RealClearPolitics никой републиканец в момента не може да победи Клинтън, а най-малко от всички пък може да го стори Тръмп. Клинтън води пред Тръмп средно с 15 процентни пункта в анкетите. А предимството й пред Буш е три.
Краят на лудостта ще настъпи веднага след като републиканците проумеят, че Тръмп е "скапаняк".
*Бил Шнайдър е професор по обществени и международни отношения от университета "Джордж Мейсън" в САЩ. Изразените мнения са негови лични.
