Все повече момичета в Германия решават да тръгнат по пътя на радикалния ислям. Много от тях се вдъхновяват от салафити като бившия рапър Денис Кусперт и други, които се изявяват в интернет като "истински бойци".
В Германия все повече младежи решават да тръгнат по пътя на радикалния ислям. Често семействата им се оказват безсилни и не могат да ги спрат. Консултантското бюро "Hayat"* се опитва да помага именно на такива семейства. Наскоро "Hayat" отвори врати в Бон - град, който минава за бастион на салафитите.
"Нашата цел е да помогнем на родителите да отклонят децата си от пътя на радикализиране. В 70 процента от случаите помощ търсят майките на въпросните младежи", посочва Кладия Данчке, която ръководи консултантското бюро в Бон. Тя разказва, че за съвет към тях се обръщат всякакви родители - и германци, и хора с чуждестранен произход. Данчке допълва, че помощ търсят както мюсюлмани, така и хора, изповядващи друга религия, светски семейства, както и консервативно религиозни родители. Според нея, всяко едно семейство може да бъде засегнато. "Надявам се тук в Бон да успеем да проникнем още дълбоко в консервативната мюсюлманска среда с помощта на нашия сътрудник, който е вярващ мюсюлманин. Мюсюлманите вярват повече на имама от съседната джамия, отколкото на държавните институции или пък на някоя немюсюлманска неправителствена организация. Родителите се страхуват за своите деца, но се страхуват и да не би реакцията на децата им да е от типа на "Вината за това, че сме тръгнали по този път, носите вие и ислямът." Изграждането на доверие е много важно за нас", казва Данчке.
"Сега ще видите кой съм аз"
Тя обяснява, че според актуалните проучвания младежите между 17 и 27 година са най-податливи. "Този процес започва, когато децата се отделят от дома на родителите си. Много от тях не могат да намерят своето място в обществото. Към това често се прибавя и чувството за малоценност. Покрай джихадизма на "Ислямска държава" и боевете в Сирия, роля вече играят и фактори като омразата, неудовлетвореността и желанието за изява. "Сега ще видите аз кой съм" - така мислят много от тези младежи. Те искат да демонстрират екстремна мъжественост. Идеологията е лековата, но опасността те да заминат за Сирия е голяма", подчертава Клаудия Данчке. Тя допълва, че в редиците на политическия салафизъм, тази войнстваща идеология, насочена радикално срещу свободното общество, се срещат по-скоро по-големи и по-интелигентни млади хора. "И те представляват опасност за това общество", казва ръководителката на консултанското бюро "Hayat" в Бон.
На въпроса как ги вербуват тя отговаря: "Радикалните проповедници на салафизма са ни изпреварили. Те знаят от какво се вълнуват подрастващите. Много от тях са като по-големи братя, които сами са извървели пътя на радикализирането. Те говорят с младежите на техния език, не философстват много и познават добре нуждите им. Проповедниците на салафизма предлагат на младежите много привлекателни неща. Ние също трябва да предложим на младежите възможността да задават критични въпроси към обществото, но с демократични средства."
Младите жени и салафизмът
Клаудия Данчке разказва още, че в 30 процента от случаите за помощ към бюрото се обръщат близки на момичета. Факт е, че в последно време все повече млади жени решават да тръгнат по пътя на салафизма. "Заминалите в Сирия момичета бяха около 10 процента от общия брой, но групата им расте. Според нашите изчисления, младите жени представляват между 15 и 20 процента от общия брой на подрастващите, тръгнали по този път. Става дума за момичета от всякакъв произход. Сред тях има млади жени, които на всяка цена искат да пишат история и да разпространяват тази идеология. Наблюдаваме и момичета в пубертета, за които джихадистите са съвременните звезди. Те не "припадат" по Джъстин Бийбър, а по салафити като бившия рапър Дезо Дог, чието истинско име е Денис Кусперт, и по други, които се изявяват в интернет като "истински бойци". За Сирия заминават най-различни млади жени - и такива, които са израснали еманципирано, и такива, в чиито семейства се е зачитала само мъжката дума", казва Данчке.
Тя обяснява, че семействата, които се обръщат за помощ към бюрото в Бон, трябва да променят много неща в ежедневието си. "Те трябва да се интересуват в каква среда се движи детето им. Трябва да изслушват децата си и често да общуват с тях. Те не бива да отхвърлят всичко с аргумента, че ислямът е много лош. Трябва да отидат заедно с детето си в джамията, за да си съставят мнение. И после да дискутират. Семействата трябва да активизират децата си, да ги приобщят и да им дадат повече възможности. Същото важи и за училището, религиозните общности, както и за цялото общество.
*На турски и арабски думата "hayat "означава живот
DW
