Заради изобличителна публикация за разширяване на наблюдението в интернет германската прокуратура повдигна обвинение в държавна измяна срещу разследващи журналисти. Това е скандално, твърди в коментара си Мартин Муно.
Най-късно след разкритията на Едуард Сноудън стана пределно ясно, че всички потребители на интернет живеят под постоянно наблюдение. А за това, че няма изключения, се уверихме след разкритията, че американската Агенция за национална сигурност (АНС) е подслушвала телефона и на канцлерката Ангела Меркел. В рамките на тази афера обаче остана неясно какво е знаело федералното правителство за дейността на АНС и доколко е подпомагало или поне е проявявало търпимост към тази шпионска дейност. Дори само подозрението обаче, че едно правителство подпомага чужди тайни служби да шпионират собственото му население, е толкова възмутително, че заслужава случаите, на които се основава, да бъдат изяснени с всички възможни средства.
Федералният прокурор Харалд Ранге проведе едно половинчато разследване на аферата и го приключи на бърза ръка. Сега обаче прокуратурата води ново следствие. Германската прокуратура започна разследване срещу двама журналисти на сайта "Netzpolitik.org" по подозрение в държавна измяна. Порталът Netzpolitik.org публикува планове на вътрешното разузнаване за разширяване на наблюдението в интернет. В него са публикувани също така извадки от секретни документи на вътрешното разузнаване и Службата за защита на конституцията сезира прокуратурата.
Заплаха за правовата държава
Малко е да се каже, че става дума за сериозен скандал. Когато Службата за защита на конституцията не предприема нищо срещу шпионирането на почтените граждани и обвинява онези, които изнасят пред обществеността скандалната афера, тя не защитава идеята на правовата държава, а я застрашава. Вероятно и през 2015 година трябва изрично да бъде посочено, че към правовата държава спада както неприкосновеността на личната сфера, така и свободата на пресата. С други думи, когато Службата за защита на конституцията и прокуратурата масирано атакуват журналисти, те атакуват и свободата на печата.
"Афера Шпигел 2. 0"
Процедурата придобива особено горчив привкус, тъй като обвинението е в държавна измяна. Последното следствие за държавна измяна срещу журналисти датира отпреди 50 години и е известно като аферата "Шпигел". През есента на 1962 година списание "Шпигел" публикува критична статия за политиката на въоръжаване на тогавашното федерално правителство. Прокуратурата започва разследване за държавна измяна срещу неколцина журналисти. Някои са арестувани, а издателят на "Шпигел" Рудолф Аугщайн лежи 103 дена в затвора. И докато правителството на Аденауер защитава действията на правосъдието, в Германия се надигат масови протести и демонстрации. Изходът от аферата "Шпигел" е известен. Двама държавни секретари са уволнени, а тогавашният министър на отбраната Франц Йозеф Щраус е принуден да подаде оставка. Свободата на печата е защитена за дълго време. Затова остава да се надяваме, че и аферата "Шпигел 2. 0" ще има подобен завършек.
DW
