Само една трета от населението на Москва е руско, остатъкът са хора основно от бившите съветски републики. А руснаците ставали все по-малко, излиза от поместени в интернет данни. Но дали това отговаря на истината?

31 процента руснаци, 14 процента азербайджанци, 8 процента украинци, по пет на сто арменци, таджики, узбеки, киргизи и казаци и т.н. Тази картина на етническия състав на московското население се оформя от разпространените наскоро в интернет "секретни" данни, чийто източник не се споменава никъде. Но съвсем същите данни с точност до процент са достъпни в Гугъл още отпреди седем години, макар и тогава източникът им да е бил неясен.

Извън статистиката

Казано по друг начин - тъй наречените нови данни не са нови, а статистика за количеството и състава на трудовите мигранти в Москва продължава да няма, посочва социологът Сергей Абашин. Според него, най-достоверно би било да се използват данните за Русия като цяло. От тях, например, става ясно, че на територията на Руската федерация живеят около 550 хиляди мигранти от Азербайджан, почти толкова - от Армения, над два милиона от Узбекистан и към един милион - от Таджикистан.

За Москва като най-актуални могат да бъдат приети данните от преброяването през 2010, които показват, че от 11-те милиона столичани към 80 процента са руснаци, а другите 20 - от други националности. Голяма част от гражданите, които живеят в Москва, не се регистрират, посочва Абашин. Освен това е трудно да се отдели Москва от Московска област, а има и много хора, които пристигат за няколко седмици да поработят, след което си заминават. "Статистиката няма как да ги обхване", отбелязва социологът, според когото е очевидно, че "хората повече забелязват миграцията от Северен Кавказ, макар че повечето пришълци всъщност са руснаци от други региони на Русия."

Около една трета са от Централна Азия

Нейното предложение е икономическият и социалният канал на интеграцията да бъдат разделени, тъй като мигрантите са интегрирани добре в икономически план - съществуват трудови канали, благодарение на които те могат да си намерят работа. Освен това знаят към кого да се обърнат и как да се държат. Със социалната интеграция обаче нещата съвсем не стоят така добре, като в случая от голямо значение е мотивацията на хората. "Ако се има предвид това, че съществуват определени закони и норми на живот, които са еднакви за всички, би трябвало тези закони да се спазват. Но това, за съжаление, не е така", посочва Вендина.

Ако обаче мигрантите планират да останат в Русия задълго - според експертите това ес отнася за около една трета от всички - те сами започват да търсят възможности за интеграция. Държавата, от своя страна, участва в този процес опосредствено - чрез децата и училището. "Децата интегрират родителите, възприемайки приетите в обществото практики. Те научават езика и помагат и на родителите си да го научат", обяснява Олга Вендина.
DW