С оградата по границата си със Сърбия, Унгария демонстрира, че балканският маршрут е тема, която засяга цяла Европа. Коментар от Щефан Льовенщайн във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Правителството в Будапеща иска да затвори границата си със Сърбия с ограда, висока 3 метра и широка метър и половина. На по-труднодостъпните места ще бъдат разположени спомагателни натовски телени заграждания. По този начин Будапеща иска да овладее бежанския поток, нараснал значително през последната година, макар Унгария да е транзитна страна за хората, които се стремят да стигнат до Австрия, Германия или скандинавските страни.

Проектът за издигането на ограда предизвика остри реакции в Брюксел и Берлин. Всъщност Унгария, която има външна шенгенска граница, прави всичко по силите си да спазва европейските договорености: регистрира влизащите мигранти и събира личните и биометричните им данни. Далеч не всички страни по маршрута на бежанците, насочили се към Европа, правят това добросъвестно. За справка - Италия и Гърция.

Това е същото като с чуждия дом - преди да влезеш, трябва да почукаш на вратата, заяви шефът на канцеларията на премиера Орбан. Според него, опитът в други европейски страни показва, че подобни съоръжения могат да намалят нелегалния трафик през границата с до 90 процента. Вероятно той е имал предвид България, чийто опит обаче показва и друго - че оградите не спират бежанските потоци, а само ги пренасочват към други места. Който е извървял хиляди километри от Централна Азия, или е избягал от войната в Близкия изток, просто няма да се спре пред оградата - ще я преодолее, пререже или заобиколи.

Таралежът и зайците

Унгарската ограда има вътрешно и външнополитически аспект. Към първия спадат острите изказвания на национално-консервативната партия Фидес на премиера Орбан. Фидес е таралежът, който отдавна е на мястото, към което са се устремили зайците от дясноекстремистката партия Йоббик. Правителството организира всенародно допитване, чиито подтекст звучи доста манипулативно: ЕС искал да наложи на Унгария квотен принцип за приемане на бежанци, а с тях в страната щял да нахлуе тероризмът. Правителството монтира и билбордове по границата с надписи: "Чужденецо, ако идваш в Унгария, спазвай законите и не отнемай работните места на унгарските граждани!". Пределно ясно е към кого е отправено това послание - надписите са на унгарски език. Очевидно по този начин се трупат вътрешно-политически дивиденти, като се експлоатира антиевропейската и ксенофобска тематика.
Всъщност в Унгария се играе и още един вътрешнополитически цирк. Унгарските медии твърдят, че опозиционната партия, ръководена от бившия премиер Дюрчани, искала да подаде жалба срещу правителството пред Европейската комисия. Планираната ограда била нехуманна и отдалечавала Унгария от Европа, защото щяла да бъде подсилена с натовски телени заграждения. Дори по времето на Желязната завеса по унгарско-австрийската граница имало само обикновена телена ограда. Бившият комсомолски секретар Ференц Дюрчани изглежда е забравил, че на едновремешната граница между Изтока и Запада бяха убивани хора и че Желязната завеса служеше на разделението между народите.

Аналогиите с миналото

Дългата засега 150 метра ограда обаче далеч не е само вътрешноунгарски проблем. Дълбока символика се крие във факта, че именно Унгария възнамерява да изгради преграда там, където преди четвърт век за първи път се пропука Желязната завеса. Няма никакво значение, че това става на друга граница и се аргументира със сигурността. Аналогиите са налице: също както през 1989 година беше повторно издигнат един сегмент от оградата - за да бъде символично срязана тя за пред камерите - така и сега изграждането на малка част от заплануваната ограда вече отправя желаното политическо послание. Ще видим дали това ще се окаже достатъчно, за да не бъде доизградена останалата част от преградното съоръжение.

Оградата е тема, засягаща цяла Европа. И тя не е по-маловажна от хилядите бежанци, нахлуващи през Средиземно море, което те вече започват да наричат "нашето море". Проблемът с балканския маршрут също трябва да бъде решен на общоевропейско ниво. Може методите да са късогледи и вътрешнополитически мотивирани, но Унгария успя да привлече вниманието върху проблема. Което е легитимно и необходимо. Будапеща е на мнение, че преди даден проблем да се изостри докрай, ЕС не прави нищо за неговото решаване. В този смисъл трябва да бъдат създавани факти. А те могат да бъдат "опаковани" така, че да пасват към европейските рамки. Това наблюдение не е съвсем погрешно. Защото останалите държави в ЕС имат също толкова голям дял в този метод, който не за първи път сега се прилага в Унгария, колкото и неговите истински изобретатели.

Щефан Льовенщайн, Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени.

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main