Прекрасните илюзии на Студената война

Изложения на свръхмодерна техника внушават, че тя служи на глобалната хармония. Да не се заблуждаваме! И компютърните мрежи са технология на Студената война, обслужваща хегемониален интерес, напомня британски социолог.

 

Междузвездни пътувания, автоматика, мислещи машини: световното изложение в Ню Йорк обещава преди 50 години една ведра революция на бита. Всъщност обаче представя военни технологии - включително такива, от които по-късно възниква елекронната мрежа, днешният интернет. Тогава, преди 50 години САЩ олицетворяват бъдещето на високите технологии. Световното изложение в Ню Йорк през 1964/65 представя фантастични изобретения и апаратура, демонстрира уникалните технологични възможности на една суперсила. И внушава, че в близко време човекът ще пътешества в космическото пространство, ще разполага с енергия и електричество едва ли не без пари, роботи ще обслужват всички негови желания и научната фантастика ще стане реалност. Това обаче е също така времето на Студената война, политическата конфронтация и космическата надпревара със съветска Русия. Обикновените хора не само отвъд Океана не подозират, че всички тези чудеса са всъщност само привлекателната "опаковка" на високотехнологични военни конструкции, създадени с цел да поразяват и унищожават "врага".

Как стоят нещата половин век по-късно? Не много по-различно, смята британският социолог Ричард Барбрук. Седмичникът "Ди цайт" публикува наблюденията му под заглавие "Красивите илюзии на Студената война". Ето по-важните моменти от публикацията:

Приказни експонати с недвусмилено послание

Бях на седем години, когато посетих със семейството си световното изложение в Ню Йорк, пише Барбрук. Прекрасно си спомням всеки детайл: внушителната символична скулптура от благороден метал, издигаща се на височина 43 метра и наречена "Унисфера", огромния комплекс от павилиони, разположени около нея. Фантастичните експонати, изложени в тях, внушаваха с какви невероятни технологични възможности разполагат САЩ. Националните и фирмени павилиони представяха досегашните постижения като предвестие за бъдещи иновации. Ракетите "Меркюри" и "Джемини", които разпалваха детското ми въображение, бяха предшествениците на онези междузвездни кораби, с които един ден щяхме да пътуваме до Луната. "Дженеръл електрикс" пък представяше модел на бъдещата фузионна енергия, която скоро ще осигурява електричество за всяка фирма и всеки дом. IBM демонстрираше своя прототип на компютъра на бъдещето, който ще изчислява и мисли едва ли не по-добре от човека.

Патриотичното послание на всичките тези приказни експонати беше недвусмислено и то гласеше, че след като САЩ са страната на бъдещите високи технологии, хората по света трябва да се почувстват тъй окрилени от футуристичната утопия, че възторжено да възприемат американския начин на живот. Не е изненадващо, че изложителите нямаха интерес да разкриват на посетителите "военния произход" на всичките тези чудеса, още по-малко пък това, че те са производен продукт на ядрената надпревара с "враговете".
Илюзията "глобална хармония"

Днес, половин век по-късно компанията "Върджин галактик" предлага оферти за космически полети, а и ЕС с международния си експериментален термореактор "Хипер" шумно пропагандира предвестия за фузионна енергия и космически туризъм . Технологично-утопичното бъдеще, което обещанията им внушават, ни е някак доста познато от предишни времена. Някои учени пък отново вярват, че много скоро ще може да бъде създаден изкуствен интелект – каква изненада!

Да си припомним, че вместо предвещаваните огромни и скъпи компютри, способни да извършват – подобно на човешкия мозък - най-сложни операции, хардуеърните и софтуерни подобрения доведоха до формата на днешните не чак тъй скъпи лаптопи, мобилни телефони и таблети. От взаимодействието между електронната обработка на информация, телекомуникационната техника и аудиовизуалните медии се роди културната технология на днешното време – интернет. И точно както по времето на Студената война, изложенията на новата техника ни внушават, че производството й служи на глобалната хармония – под мотото: "Мир чрез разбирателство".

Само че и компютърните мрежи, за съжаление, са технология на Студената война, създадена за гибелни цели. В Америка, както и в Русия парите на военната машина финансират елитните хардуеърни и софтуерни научни проекти. Впрочем, още навремето собствената им футуристична пропаганда подведе политическите и военните лидери на Америка да вземат едно от най-опустошителните решения в историята на нацията – войната във Виетнам. Военните разполагаха тогава с развита дигитална техника, която трябваше да осигури победата над южноазиатската държава. Вдигната беше непроницаема електронна преграда между Северен и Южен Виетнам – нещо като азиатски еквивалент на Берлинската стена. Взаимно свързани сенсори по протежение на преградата отбелязваха всеки сигнал за укрепление на частите, настъпващи от освободената северна в окупираната южна част. Сенсорите подаваха незабавен алармен сигнал на компютрите, които на свой ред тутакси насочваха американските бойни самолети и хеликоптери към мястото, където маоистките бунтовници биваха елиминирани. С други думи, мрежата играеше ролята на йерархична техника за наблюдение, чрез която американската империя можеше да постави под контрол бунтовническите региони.
В крайна сметка обаче това не помогна – САЩ изгубиха войната във Виетнам. Само че не извлякоха поука от нея и по-късно се устремиха, отново подведени от предимствата на компютърната техника, към Афганистан, а след това и към Ирак. Високотехнологичното оръжие беше залогът им за интелигентна геополитика. Загубата – резултатът и от двете интервенции.

Слисващото откритие

Дейността на американската Агенция за национална сигурност (АНС) изглежда да е последната надежда на залагащите на високите технологии военни в защита на американската империя. Чрез прихващане на телефонни разговори, електронни писма и постинги в социалните мрежи Агенцията си набавя координатите за нанасяне на смъртоносни удари на американските военни срещу предполагаеми ислямски терористи. И тъй като всеки може да се окаже враг на американците, всеки бива подслушван и контролиран. Логичната цел на подобен подход би била цялото човечество да е поставено под постоянно наблюдение.

И от двете страни на океана гневът срещу шпионажа на АНС се подхранва главно от слисващото и разочароващо откритие, че свободолюбовите предвещания на пионерите на електронната мрежа не са се изпълнили. В средата на 90-те години автори на американското списание Wired прогнозираха, че взаимодействието между компютри, телекомуникация и медии в близко време ще помете държавни и обществени йерархии и ще отприщи креативността, индивидуалната свобода и инициативата на отделния човек. Разкритията на Едуард Сноудън обаче ни напомнят, че световната електронна мрежа не е създадена, за да поощрява възникването на нови пазари, креативността на отделния човек или забогатяването му благодарение на внедрена от него нова идея. Тя е оръжие – подобно на това от времето на Студената война. Бомбастичният стремеж за всеобхватно глобално наблюдение от АНС не е някаква перверзия на мрежата, той изпълнява всъщност първоначалната си мисия да защитава американската хегемония срещу един хаотичен свят.

За щастие, високите технологии не са вече само в ръцете на американските елити. И макар за момента това да изглежда почти безнадеждно, добием ли отново контрол върху информацията, компютрите на империята ще служат на поданиците й като инструменти на колективната еманципация. Защото в основата си мрежата все още съдържа утопичния потенциал на една действително демократична политика, организирана отдолу нагоре – а не обратното.

DW

Ричард Барбрук е социолог и политолог, извънреден професор в университета в Уестминстър, Лондон; през 1995 г. публикува съвместно с Анди Камерън есето "Калифорнийска идеология".

Станете почитател на Класа