Оградата по границата е зов за помощ на един малък народ, който е прекалено натоварен с бежанци. Звучи много познато, но в случая става дума не за България, а за Унгария. Темата коментира Николас Бусе във ФАЦ.

Унгарците строят ограда по границата си със Сърбия, а в останалата част от Европа това се коментира най-вече като поредната популистка маневра на правителството на Орбан. Но нещата изобщо не са толкова прости. Спрямо числеността на населението си, през първото тримесечие на тази година Унгария е приела най-много кандидати за политическо убежище. На глава от населението в Унгария са пристигнали три пъти и половина повече бежанци, отколкото в Германия, например. (И в двете държави най-много хора идват от Косово.)

Нечутият зов за помощ

Ето защо на оградата трябва да гледаме като на зов за помощ на един малък народ, който не само Еврокомисията не зачете, когато вървеше дискусията за разпределянето на миграционната тежест вътре в ЕС.
Разбира се, изобщо не е ясно дали оградата практически ще помогне на унгарците. Част от кандидатите за убежище, които използват страната просто като трамплин, за да продължат на север, сигурно ще си изберат други маршрути; останалите ще продължат да подават молби за политическо убежище още на границата.

Връщат ли се граничните бариери?

Примерът с Унгария ясно показва колко висок е залогът: ако европейската политика по отношение на бежанците и емигрантите не постигне някакви по-добри резултати, тогава на нашия континент ще се завърнат граничните бариери.

Николас Бусе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main