Оланд отстоява позицията си. Меркел изправя срещу тези, които не искат споразумение на всяка цена. Става дума за доверието в тях. Налице е добър шанс за план, който ще намали, а защо и да не премахне рисковете от Grexit. Това не е достатъчно, но следва да се приветства.

Условията на споразумението обаче несъмнено са тревожни за тези, които все още вярват в бъдещето на Европа. Това, което се случи миналия уикенд, за мен бе дълбоко вредно, ако не и смъртоносен удар. Има и такива, които не вярват в това бъдеще, които доволно ще потриват ръце. А от двата различни лагера те са много.

Първо има и такива, които са твърде недалновидни. Онези, чиито национализъм им пречи да виждат отвъд собствените си граници и за които е безполезно да се размишлява върху самото съществуване на Европа. Но кой знае какво всъщност е Европа? Кой знае откъде изникна този континент? Дали Европа е родена в Омировите поеми през IX век преди Христа ? Дали е била родена в калта и тинята на окопите, където кръвта се смесваше, а мечтите и амбициите се преплитаха? Дали не е родена в пунктуалните договори на Европейския съюз? Няма никакво съмнение в констатациите на Еразъм, който през 1516 г. писа в своята "Жалба за мир": "Един англичанин е враг на един французин просто, защото става дума за французин, британецът мрази шотландеца, защото е шотландец, а германците са на нож с французин, испанеца или с двамата. O, извратеност на човечеството! Такива повърхностни различия като наименованието на страна са достатъчни, за да ги разделят! Защо вместо това те не се примирят и не споделят всичките си ценности? "

След това идват тези, които са твърде далекогледи. Те са способни да виждат отвъд собствените си граници, но не и да подкрепят общността, която е най-близо до тях. Те се обръщат към други, по на запад, на които са готови да отстъпят. Те са онези, които са били на ум на Чоран, чието ехо от безсилна ярост достига до нас: "Как можем да разчитаме на пробуждането на Европа, или на нейния гняв? Нейната съдба и дори нейният бунт се решават на други места. (Емил Чоран румънско-френски философ и есеист -1911-1995 г – ред.)

Има и такива като мен, които са в ничий лагер, и сега се обръщам към тях, към моите германски приятели, които вярват в Европа, тези, които вярват, че съществува европейска култура. Тези, които знаят, че страните, определящи своите контури, са оформили обща култура, която не прилича на никоя друга. Култура, която не е по-богата от всяка друга, не е по-славна, и не по-благородна, но и не по-малка от другите. Формирана в тази своеобразна сплав, в смес от индивидуализъм и егалитарна универсалност, тя въплъщава това, което немският философ Юрген Хабермас нарича "гражданска солидарност". Той пише: "Фактът, че смъртното наказание все още е в сила в други страни, ни напомня какво прави нашето нормативно съзнание толкова уникално". Ние сме пазителите на тази култура.

Дълга е историята на това формиране, то е отнело десетки и стотици години, с редуващи се периоди, с моменти на болка, на величие, но и на конфликти между нас, европейски братя. Ние трябваше да преодолеем нашите вражди, дори най-кървавите, без обаче да ги забравяме. Аз не знам дали сме станали по-силни с целия този опит, който спомогна за формирането и на световната история, но това, в което съм убеден, е, че с този опит ние сме стигнали да положението да вярваме в едно общество, построено на солидарност. Европа е Микеланджело, Шекспир, Декарт, Бетовен, Маркс, Фройд, Пикасо. Това, на което те ни учиха, е да изграждаме основи, балансирайки с природата и културата, религията и светското начало, вярата и науката, индивидуалността и колективизма. Ние споделяме това наследство, защото то е толкова дълбоко вкоренено в нашето колективно съществуване и е в основата на нашите постижения, че ние съумяхме да сложим край на нашите териториални войни.

Но демонът, който ни кара да повтаряме грешките от миналото, никога не е далеч. Демонът е това, което се случило през онзи съдбовен уикенд. Без да навлизам в подробности дали мерките, наложени на Гърция са уместни, легитимни, ефективни, това, което искам да подчертая, е че контекстът, в който бе наложен този диктат, води до сакатлък. Приемам, че аматьорство на гръцкото правителство и бездействието на предшествениците му са излезли извън нормата. Приемам също, че коалицията от кредиторите, водени от германците бе бясна от така създалата се ситуация. Но тези политически лидери изглеждаха бяха обсебени от идеята да се възползват от възможността за идеологическа победа над едно ляво правителство за сметка на раздробяването на Съюза. Защото нещата се свеждат до това да броим нашите милиарди, вместо да ги използваме, да отхвърляме очевидна загуба от постоянното отлагане на ангажимента да намалим дълга, да предпочетем унижаването на един народ, защото е неспособен да се реформира, да предпочетем обидите, макар и справедливи, пред проектите за бъдещето. Всичко това значи да обърнем гръб към това, което трябва да бъде Европа. Ние обръщаме гръб към гражданската солидарност на Хабермас. Ние сме изразходвали цялата си енергия за вътрешни борби и за поемане на риска да предизвикаме разпадането. Това е мястото, където сме. A Еврозоната, в която вие, мои германски приятели, ще доведете до състояние на влачене с вашия закон и с няколко от балтийските и скандинавските държави, е неприемлива за останалите.

Евро бе замислено като несъвършен валутен съюз, изкован от нееднозначна договореност между Франция и Германия. За Германия тя бе създаването на система от фиксиран валутен курс около германската марка и по този начин налагане на либералната визия за икономическа политика. За Франция това бе въпрос на доста наивно и романтично създаване на международна резервна валута, която да е равна на грандиозните амбиции на своите елити.

Сега е необходимо да се измъкнем от тази първоначална неяснота, която се е превърнала в разрушителна и да се откажем от своите егоцентрични планове. Това ще изисква общо усилие във Франция, както и в Германия. И двете страни са изправени пред сериозни пречки по този път. Германия е в капана на една подвеждаща и непоследователна история за дейността на един валутен съюз, която е широко възприемана от нейната политическа класа и от хората. От друга страна, във Франция има мързел и латентната суверенност на икономическите и интелектуални елити.

Нуждаем се от интелигентна и обновена визия за архитектурата на паричен съюз, който да намери обществена подкрепа. Трябва да се измисли такава обща визия - и то бързо. Не ми казвайте, че очаквате да спасите Европа само чрез налагане на правила за добро управление. Никой не е по-ангажиран от мен да се спазва равновесието; това е, което винаги ни сближава. Но тази връзка трябва да се гради чрез демокрация и диалог, чрез разума, а не със сила. Не ми казвайте, че ако това е пътят, а някой не го харесва, вие просто ще продължите пътя си без него. Обособяването на Севера (Северна Европа – бел.ред.) няма да е достатъчно да се спасите. За спасяването на Европа са необходими всички европейци. Като разделени ние сме твърде малки. В условия на глобализацията ние наблюдаваме появата на обширни географски и икономически области, които се обединяват, като се допълват един друг, но и като се конкурират. Това ще продължи десетилетия, може би и векове. Зоните на влияние и връзки, които се образуват, са склонни да бъдат дълготрайни. Всеки може да види как се формира Североамериканската плоча. Тя ще бъде клъстър от САЩ с техните канадски и мексикански спътници, а може би и други в бъдеще. Всички признаци показват, че Южна Америка ще бъде в състояние да постигне някакъв вид автономия. В Азия може да се обособят две или три зони в зависимост от това дали Китай, Индия и Япония ще привлекат към себе си други страни, защото когато си сам, си твърде малък. Африка най-сетне се пробужда, но тя се нуждае от нас. Що се отнася до мюсюлманския свят, объркан днес от сътресенията, идващи от политическа употреба на исляма от някои сили, той вероятно ще се бори, за да се обедини.

Европа би могла да бъде един от тези играчи, но това все още не е сигурно. За да стане това, нейната амбиция трябва да бъде обединение в рамките на действащия Съюз и дори отвъд него.

За да оцелее сред гигантите, Европа ще трябва да събере на едно място всички територии, разпростиращи се между ледените шапки на Севера, снеговете на Урал и пясъците на Юга. Това означава, преоткриване на своите корени и възприемането в идните десетилетия на Средиземно море като нашето вътрешно море. Историческата логика, икономическата логика, демографската сигурност, нашата културна близост, родени от разпространението на религиите на Знанието, ни показва пътя. На фона на всички наши вътрешни конфликти ние все търсим Севера и забравяме Юга. И все пак това е люлката на нашата култура. Това е, което ще влее новата кръв на младите поколения в Стара Европа.

И това ще превърне Европа в моста между Изтока и Запада. Александър, Наполеон, нашите диви колониални амбиции смятаха, че може да изгради това единство със силата на оръжието. Жестокият метод се провали, но амбицията остава и все още я има. Предизвикателството е значително. Един съюз между няколко европейски страни, дори и воден от най-силните сред тях, ще бъде покорен от нашия приятел и съюзник САЩ, което може би ще стане в не толкова далечното бъдеще. Има някои, които вече са избрали този път. Това са онези, за които по-горе казах, че са далекогледи. Но то не се отнася за всички от тях. И именно на тези, на другите, говоря сега. Очевидно е, че Европа трябва да има своите правила и дисциплина в името на нашия общ живот, но тя трябва да има политически план, който да надхвърля и оправдава такива ограничения. Днес това е нещо, което изглежда всички са забравили. Нашият европейски модел може да бъде модел за всички, които отказват да станат част от един и същ калъп от двете страни на Атлантика. Но за да бъде модел, Европа трябва да има визия, да се издигнем над дребнавостта, да играе своята роля в глобализацията - с една дума, да продължи да оформя историята.
-------------------

Текстът е открито писмо на бившия ръководител на МВФ Доминик Строс-Кан