В Европа около "спасяването" на Гърция се утвърди практиката: "Печалбите се приватизират от банките, а загубите се социализират върху всички, включително и бъдещите поколения".
Оказа се,че кредиторите не носят никакъв риск, а в България е задействана пропагандната машина в полза на кредиторите, лихварите и банките.

Всички кредити, които частните западни банки са давали на Гърция, са прехвърлени от балансите на тези частни банки в балансите на европейските институции и на европейския данъкоплатец. Европейските "политици" прехвърлят тежестта на гръцките кредити на европейските граждани.

За новия "спасителен" план за Гърция ще плащат и българите, а няма да плащат банкерите или само страните от Еврозоната.
Иска се за новите заеми за Гърция да се ползва "European Financial Stabilisation Mechanism", в който влизат всички страни-членки на ЕС. Българският дял в European Financial Stabilisation Mechanism е около 180 милиона евро.
За тази идея научаваме от Дейвид Камерън, който е против пари на Великобритания да се ползват за Гърция, а не от българския премиер. Дали ние сме съгласни?

Военният министър на Гърция Панос Каменос каза: "Ципрас е бил заплашван с крах на банките и пълно изземване на влоговете.Този шантаж е продължил до сутрешните часове. Пред такива заплахи премиерът не е имал друга възможност освен да отиде на споразумение". Според него става дума за опит за преврат от страна на Германия, Холандия, Финландия и балтийските страни.

Според официални доклади на международните финансови институции гърците не са в състояние да плащат дълговете си. През 2010 година Гърция дължеше 100 милиарда евро, а за пет години помощ от ЕС и МВФ са се натрупали над 320 милиарда. Не са в състояние да плащат дълговете си и Испания, Франция, Португалия, Кипър, Италия и Ирландия.

Евробюрократите са напълно наясно, но те гледат да си изкарат мандата и с цената на всичко да отложат тежките решения, а финансова олигархия диктува грабежа на гръцките и европейски активи.

Защо лихварите не четат история?

"Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва или каквото и да е друго нещо, което се заема с лихва." Библия, Второзаконие 23-19.

"Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята." Коран, Сурат Ал-Бакара 275.

Аксиома на съвременните финанси е, че като дадеш пари на банка получаваш премия - лихва.Това се смята за естествено, за "закон божи", единствено възможното състояние на света". Ала парично-финансовите движения могат и по друг начин, и са се движили по друг начин.
Този другият начин е: Държиш ли си парите в банка или къде да е другаде -

плащаш лихва на този, който ги съхранява

"Парите трябва "да работят", да се движат. Който не ги "движи", плаща за това, че не ги "движи".

Древния Египет е бил житницата на древния свят и е произвеждал жито, която се е изнасяла в много страни в Средиземноморието. Нямало е разгърната финансова система с разните му "инструменти", "специални права за тираж" и пр. Производителят носел примерно 10 чувала жито в хамбарите на фараона и получавал "бележка". Тя дава право на притежателя й да тегли от държавните хамбари жито, когато му потрябва. Бележката могла да бъде разменяна срещу продукти, труд и др.
Като даде производителят примерно 10 чувала жито и получи бележки за тях след определен срок може да получи от царските хамбари само 9 чувала! След още един такъв период – 8 и т. н. Като си вземе "бележката" производителят е заинтересуван бързо да се отърве от нея, да я размени срещу продукти или да ги даде някому, който да свърши определена работа. В резултат на така построените пари всеки, който ги притежава, действа в икономическия смисъл на думата.
Системата създава заинтересованост притежателят на пари или да купува, създавайки платежоспособно търсене, или да плати някому срещу определен труд, услуги т. е., формира се икономическа заинтересованост от създаването на блага. А тъкмо последното трябва да е ключова цел на всеки икономически механизъм.
Когато римляните завладели земите около Нил, те наложили и своята парична система. Производството рязко "паднало".

Сега да видим настоящата парична далавера.
Поради конституционно гарантираните права на гражданите върху личните данни и банковата тайна, кой колко пари притежава и къде ги държи е мъгла.
В момента, в който някой получава без да работи реално, друг трябва да работи без да получава туй, което реално е изработил.
Изработеното от реално работещия отива в тоя, който получава лихва в банката. А за да не стане ясно как точно се случва последното са разработени и функционират колосално количество икономически теории.

Тая работа с лихвите е била ясна още "по времето на фараоните". Тогава, въз основа на многогодишен опит, са знаели, че там, където процъфтява лихварството неизбежно възникват огромни вътрешни социални напрежения,които най-често "избиват" във войни, вътрешни размирици, религиозни конфликти, нарастваща мизерия от всякакъв вид.

Лихварството осъществява икономически механизъм от вида: "Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има." Христос, евангелието на Матея, 25:29. Като най-същественото в случая е това, че един такъв "конструкт" е не само крайно несправедлив и антихуманен, не е само метод за заробване с икономически средства, а е икономически и социално-икономически разрушителен.

В древността прекрасно са знаели

де е "коренът на злото". Там, където се настанят лихварите – общността се разрушава!
Поради което Христос ги е разгонил с бич /Мат. 21:12/. Щото те тия търговците в храма са били т. е. лихвари, банкери. И тъкмо последните в същност Го разпнали.

Най-същественото е, че в древността са знаели и прекрасно са си давали сметка за разрушителните последици от лихварството. И кога там нещо в държавата почне да се скапва - по настоящем му викат криза - изобщо няма колебания по въпроси от вида: "Кой е виновен?"

Император Адриан (117-138 г.) още със стъпването си на престола наредил да се изгорят всички искове за плащане на дългове (бел. ред. - включително към хазната), т. е. задействал е механизъм за ликвидиране на дълговете. След което стопанството на Рим процъфтява.

Император Август (27 г. пр. н. е. - 14 г.) действа аналогично, но още по-радикално. Август наредил да се съставят списъци с имената на всичките кредитори, лихвари или по съвременната терминология топ банкери. Самият Август сам тръгнал начело на гвардията. Пристига в някой град и се гледа "кой тука го има в списъка?" Да го докарат – и на дръвника! В прекия смисъл на думата.
Естествено след такава практика от страна на императора никой не си и помислял да си търси вересиите, а и да дава пари под лихва. За десетилетия напред. А в Рим настъпва прочутия Августовски период – време на процъфтяване и благополучие.

Изобщо има какво да се научи от историята,но тази история по правило се държи секретна. Дали някой в тия действия от времето на Август вижда "евристика" за справяне с настоящите финансови и банкови батаци, не знам.
Дълбокият смисъл на мерките взимани от Меркел, Юнкер и др. за справяне с кризата са от вида: "Гаси огъня като налива масло!"

Първият спасителен заем, от май 2010 г. възлизащ на 110 млрд. евро от ЕС и МВФ, е помогнал на чуждите банки да намалят експозицията си към дълга в публичния сектор на Гърция с 55,8 млрд. долара.
Според Jubilee Debt Campaign, Гърция е платила общо 73 млрд. евро (80 млрд. долара) главница и лихви от държавния си дълг през 2010 и 2011 г., така че повече от 20 млрд. долара явно са отишли и в местните финансови институции.

От блога на автора