Най-големият слабак командва парада - така изглежда ЕС след многобройните обрати в гръцката криза. Но макар че мами и лъже като никой друг, Гърция трябва да бъде спасена. Това е просто по-малкото зло, коментира Б. Колер.

Цветя и рози нямаше за Ципрас още на срещата във вторник. В неделя обаче с него ще се занимават още повече държавни и правителствени ръководители от ЕС. И по-точно - всичките. Но дали ще говорят с един общ глас? Още отсега си личат различните гледни точки по въпроса какво да се прави занапред с Атина. Париж, който е най-близкият партньор на Берлин не само в тази криза, вече оповести, че Франция ще стори всичко възможно, за да задържи Гърция в еврото. Френските управници дори са готови да обсъждат отписване на гръцки дългове, независимо от факта, че това би влязло в противоречие с европейските договори.

Вече не става дума само за Гърция

В същото време други държави от еврозоната, които проведоха мъчителни реформи или пък от самото начало поддържаха стабилни финанси, изобщо не са съгласни да правят подаръци на най-големия слабак в еврогрупата, който на това отгоре ги мами, лъже и нервира повече от всички останали. А Германия? Както обикновено, Берлин заема някаква междинна позиция и се опитва да помири двата лагера.

Защото - в това отношение трябва да се съгласим със „Сириза" - залогът в гръцката криза е много по-голям от бъдещето на една малка държава в европейската периферия. Тази криза се превърна в изпитание за характера и единството на целия ЕС. Така че още в неделя ще се види дали Евросъюзът възнамерява да се превърне в общност, където нарушенията на правилата, протакането, идеологическото заслепение и политическият шантаж носят печалба, при това в размер на стотици милиарди евро.
Гръцкият сюжет повдига и стария въпрос за същността и целите на ЕС. Възгледите варират в много широки рамки: от една облагородена зона за свободна търговия та чак до общоевроепейска машина за преразпределяне - нещо като европейска социална супер-държава, която издържа социално слаби страни.

По-малкото зло

Някъде между тези две крайности своята позиция трябва да избере и германското правителство. Като имаме предвид колко тежки ще са последиците, ако Гърция фалира и изпадне от валутния съюз, най-правилно би било да дадем на Атина последен шанс да се осъзнае и да избегне катастрофата - независимо от факта, че приказките и действията на Ципрас и компания не ни дават основание за надежда. Всички правителствени ръководители от ЕС са положили премиерска клетва, която ги задължава винаги да избират по-малкото зло. Което обаче не означава, че трябва да галят с перо опърничавите си партньори от Атина.

Бертолд Колер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
DW