Диктатура, култ към личността, безконтролна власт на службите, безправие - Чечения днес много прилича на Съветския съюз през 30-те години на миналия век. Това пише руският журналист Олег Кашин в коментар за ДВ.

Докладът за Чечения на Международната кризисна група (ICG) оставя доста странно впечатление. Експертите наричат Чечения "държава в държавата", обръщайки внимание на установения в републиката жесток авторитарен режим, който нарушава човешките права и в особено силна степен - тези на жените. Описвайки случаи на оказван натиск над правозащитници и журналисти, голямата безработица в страната и принудата да се плащат "неофициални данъци", експертите със сигурност предлагат твърде реалистична картина на днешна Чечения.

Кои са белезите, по които кавказката република си прилича със Съветския съюз от 30-те години на миналия век? И на двете места е установена диктатура на една партия, има изграден култ към нейния лидер, специалните служби на практика не подлежат на никакъв контрол, обществото е силно военизирано, а селяните са обезправени.

Безполезни препоръки

На този фон препоръките на Международната кризисна група за Чечения оставят твърде наивно впечатление: експертите на организацията настояват за очевидно необходими, но също така и напълно неизпълними неща. Така например те невъзмутимо съветват руските и чеченски власти да въведат плурализъм в политиката и средствата за масова информация, да бъде прекратен култът към личността на Рамзан Кадиров, да се осигури независимост на съдебната власт, да се прекрати практиката за извънсъдебни решения на спорове, да се въведе контрол над финансовите приходи в републиката и тъй нататък. Човек остава с усещането, че тези препоръки са направени не от хора, а от някакъв компютър - само че доста стар, такъв от музея. Ако го попитат какво е необходимо да направи човек, за да не умре от глад на безлюден остров, той явно би отговорил, че непременно трябва да се намери храна. Ето с такава практическа стойност са и препоръките на чуждите експерти.
Проблемите, рисковете и заплахите в съвременна Чечения са очевидни - дори и за хора, които преди убийството на Борис Немцов и официалния отказ на чеченските власти да разследват престъплението никога не са се интересували от особеностите на републиката. Всички новини оттам – независимо дали става дума за някоя сватба на високопоставено лице или за поредната клетва за вярност на Рамзан Кадиров към Владимир Путин – неизменно напомнят за това, че независимо от официално приключилите войни, Чечения и днес си остава потенциално опасен регион на Русия, чието бъдеще е трудно предсказуемо.

Независим съд, свободна преса, прозрачна финансова система – да, навярно точно така би трябвало да изглежда идеалната Чечения. Но как да се случи това? Възможно ли е да се демонтира съществуващият в страната режим? Любимият аргумент на привържениците на Рамзан Кадиров гласи, че, независимо от цялото си несъвършенство, неговата власт представлява единствената алтернатива на войната. Да се провери обективната истинност на подобен аргумент е практически невъзможно. Човек може само да вярва или да не вярва в това, че Кадиров е единственият гарант на мира в Чечения.

Изкуствената заплаха
Във всеки случай всяка критична публикация срещу чеченските власти се възприема в Грозни като проява на недоброжелателност. Всяка изява на Кадиров по въпроса за това, че той е „войник на Путин", очевидно трябва да демонстрира и неговата недосегаемост. Но дали тази защита може да го пази и в бъдеще? Може би тайният ключ към неговата власт се крие в собствения му аргумент, че цялата чеченска държавност – както силовите органи на властта, така и отношенията във финансовата сфера - може да функционира единствено под негово ръководство.

Какво ще се случи с Чечения в бъдеще? На този въпрос Международната кризисна група не дава изобщо никакъв отговор. Но това не е цялата беда. Още по-опасно е това, че явно никой в момента няма отговор на този въпрос – нито дори самият Путин, който започна своята политическа кариера с въвеждането на ред в Чечения. Този ред обаче се оказа толкова своеобразен, че повече прилича на заплаха, която Путин създаде със собствените си ръце.

Олег Кашин е независим журналист, работил за вестниците "Коммерсант" и "Известия", бил е и член на Координационния съвет на руската опозиция.
DW