Според някои наблюдатели, корупцията в Украйна е дори по-опасна от руската агресия. Каква е цената на реформите в бившата съветска република? Георги Папакочев представя мненията на двама влиятелни украински анализатори.

Докато сраженията в Източна Украйна продължават, в коридорите на политическата власт в Киев се води не по-малко важната вътрешна битка за бъдещето на страната. „Случващото се с тази млада нация, избрала пътя към Европа, по редица начини съвпада с българския опит", каза Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Тя представи на дискусия в "Червената къща" в София колекция от есета на политолози и наблюдатели, озаглавена „Какво мисли Украйна?". В нея участваха и двама известни украински анализатори - политологът проф. Олексий Харан и разследващият журналист и настоящ депутат от украинския парламент Серхий Лешченко.
Гражданското движение срещу бившия украински президент Янукович - "Майданът на независимостта" от самото начало беше ненасилствено движение - протест срещу един корумпиран диктатор, пояснява проф. Харан. „С руснаците сме братя по кръв, но не и братя по робство", гласи един от популярните лозунги от вълненията през 2014-та. „Затова Майданът беше вътрешен украински въпрос, а не резултат от някаква западна намеса, както го представят руските медии", уточни политологът.
Реформи и война
Депутатът Серхий Лешченко припомня, днес че страната преживява драматични промени след като част от нейната територия е окупирана, във военните действия са загинали над 2000 украински войници и 6000 цивилни граждани, а предишният президент е оставил след себе си срината икономика и повсеместна корупция, която продължава да се шири в Украйна: „Това са най-лошите възможни условия за реформи в държавата, но те трябва да бъдат извършени", е категоричен депутатът.
Според него, управлението в Киев е направило много, за да стартира реформите през последните месеци, но резултатите все още не се забелязват в живота на обикновените хора, поради което се трупа недоволство: „Не мисля, че войната е оправдание за бавните реформи, но нека все пак видим картината. Сега 80 на сто от депутатите са нови лица. При това сегашният парламент е преходен и основната му задача е да създаде предпоставки за изграждане на нов политически елит. Надявам се след няколко години във 450-местния парламент в Киев вече да заседават няколкостотин съвременни политици", казва депутатът Лешченко.
Олигарси, корупция, нестабилност
Още от първите дни на своята независимост Украйна се опитва да разчупи властта на своите олигарси, на корупцията и финансовата нестабилност, обрекли държавата на бедност. Бившият журналист Лешченко определя корупцията в своята родина като по-опасна дори от войната с Русия днес: „Агресията на Кремъл стана възможна заради корупцията в Украйна, тя е резултат от тази корупция", констатира той и разказва за приетите първи конституционни мерки за ограничаване на това явление.
„През септември ще започне работа новосъздаденото антикорупционно звено, което ще се бори срещу корупцията по най-високите етажи на властта. Надявам се експериментът да бъде успешен. Назначеният за губернатор на Одеса бивш грузински президент Михаил Саакашвили също пое ангажимент за подобни мерки", посочва Лешченко. Какво се случва сега в Украйна? Дали това наистина е гражданска война, както внушава пропагандата на Москва?
Проф. Олексий Харан е убеден, че става дума за обикновен сепаратизъм, инспириран и подкрепян от Кремъл: „На Путин не му е нужен Донбас - той просто няма финансовите ресурси, за да поддържа окупираните територии. Неговата идея е създаването на анклав, който да се контролира от проруските сепаратисти, а Киев и Западът да финансират възстановяването на промишлените предприятия, разрушени от руската окупация. Така целта е да се отклонят ресурси от украинската икономика, за да се дестабилизира положението в Украйна, да се дискредитира новото управление на страната и в крайна сметка то да бъде сменено. Затова сега се намираме в ситуация, в която няма война, няма и мир - преговорите продължават, но не водят до резултати", казва политологът.
Той смята, че след като на този етап Украйна не разполага с военни ресурси, за да освободи своите окупирани територии, тя трябва да възприеме прагматичен подход, включително и по отношение на връщането на Крим: „Целта ни е с подкрепата на Запада да се опитаме засега да „запечатим" фронтовата линия на югоизток и да се концентрираме върху вътрешните реформи в страната", пояснява проф. Харан.
Преувеличеният национализъм
Украйна е двуезична страна, в която се говори на украински и руски. Кой от двата езика ще бъде официален? „Проблемът умишлено беше създаден от бившия президент Янукович през 2003 година по време на президентските избори. След това темата влезе и в политическия дневен ред на Украйна - националистите застанаха изцяло зад украинския език. Днес обаче се обсъжда предложение за три официални езика в Украйна – украински, руски и английски. Предвидено е да се въведе изучаването на английски в училищата от ранна възраст", пояснява пред ДВ депутатът Серхий Лешченко.
Как ще приемат подобно многоезичие крайните националисти? И въобще те проблем ли са за младата украинска демокрация? Проф. Харан е убеден, че страната ще остане двуезична, с официален език - украински. Той смята, че крайният национализъм в Украйна е териториален, а не етнически, тъй като се изповядва от граждани с различен етнически произход: „Разбира се в Украйна има крайно десни хора, но ако се видят резултатите от последните избори, техните представители в парламента са едва трима. Така ролята на този национализъм често се преувеличава", пояснява Олексий Харан.
DW