Недоумение след поредния провал на преговорите с гръцкото правителство: на какво всъщност разчита Атина? Че партньорите ѝ са готови на всичко, за да я задържат в еврозоната?

Предупреждението дойде от шефа на ЕЦБ Марио Драги: „Цялата драматичност на положението, в което се намира Гърция, не означава, че други са виновни за него", заяви първият банкер на Европа. И припомни, че помощите за гръцките банки са достигнали 118 милиарда евро, или 66% от БВП на страната.

ЕЦБ все още смята гръцките банки за ликвидни, а гаранциите - за достатъчни. И затова на първо време ще продължи да ги финансира. „Нуждаем се обаче от обстойно и устойчиво споразумение с Гърция", каза Драги, сякаш за да подчертае колко сериозно е положението. А то наистина е такова - защото ако Драги реши да завърти кранчето, Гърция ще фалира.

Вече е 12 без 5

И френският президент Франсоа Оланд предупреди, че времето на Атина изтича. Същото послание отправи и Берлин. Изглежда само гръцкият премиер Ципрас е на мнение, че разполага с всичкото време на света. За гръцки вестник той заяви, че търпеливо трябва да се изчака, докато институциите ревизират позицията си, която по думите на Ципрас трябвало да стане по-реалистична. Под „институции" гръцкият премиер разбира ЕС, ЕЦБ и МВФ.
В същото време ЕК смята позицията на донорите за съвсем реалистична: кредиторите отстъпиха сериозно по въпроса за бюджетния излишък, а правителството в Атина се съгласи през тази година той да възлиза на 1 процент. Отделен въпрос е как кабинетът на Ципрас смята да постигне тази цел, предупреждава ЕК и отбелязва, че напоследък се разпространяват множество неверни информации относно исканията на кредиторите. Така например не отговаря на истината, че от Гърция се иска да съкрати пенсиите и заплатите. В действителност донорите настояват за структурни реформи в гръцката пенсионна система, като например премахване на възможността за ранно пенсиониране, обяснява ЕК и посочва, че пенсиите са най-голямото разходно перо от държавния бюджет и трябва да бъдат преструктурирани така, че да бъдат поносима тежест. Същото важи за възнагражденията в публичния сектор, отбелязва ЕК.

Междувременно говорител на Комисията съобщи, че шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер е много разочарован от провала на преговорите с Атина. "Ние сме готови да посредничим, но само ако ако бъдат представени нови предложения", уточни още говорителят. От всички искания на кредиторите, засега гръцкото правителство се е съгласило само по въпроса за бюджетния излишък. Атина продължава да отхвърля исканията за реформи и за още съкращения, но в същото време настоява за ново опрощаване на гръцкия дълг и за инвестиции в гръцката икономика. Пределно ясно е, че при толкова сериозни различия компромис не може да бъде постигнат.

Несериозното отношение на Атина към преговорния процес вече кара някои дипломати в Брюксел да се запитат на коя планета живеят гърците. Само един пример: тази неделя в 8 часа сутринта представителите на кредиторите вече бяха на масата за преговори в очакване на гръцката делегация. В същото време пратениците на Атина бяха забелязани от журналисти да си похапват спокойно в техния брюкселски хотел. В крайна сметка гръцката делегация се появи чак в следобедните часове, а срещата ѝ с представителите на кредиторите продължи само 45 минути и завърши без резултат.
На какво се надява Атина?

А времето за постигане на компромис изтича. Технически вече не е възможно да се проведе нов кръг от преговори преди срещата на европейските финансови министри този четвъртък. И ако правилно разчитаме сигналите от Атина, гръцкото правителство очевидно не е притеснено от този факт. То иска друго - лично Ангела Меркел да предложи някакъв спасителен компромис, както увери гръцкият финансов министър Варуфакис в интервю за вестник "Билд". Атина явно се надява, че под натиск от най-високо европейско ниво кредиторите ще се съгласят на още отстъпки. За това обаче е необходимо свикването на извънредна среща на върха на европейските лидери, която трябва да се проведе най-късно в края на тази седмица. В противен случай новото споразумение за продължаване на спешното кредитиране на Гърция няма да може да бъде ратифицирано от парламентите на страните-членки.

Сегашната помощна програма изтича на 30 юни, а заедно с нея умира и надеждата, че Атина ще получи онези 7,2 милиарда евро, около които се въртят разправиите. Същия ден гръцкото правителство трябва да преведе на МВФ сумата от 1,6 млрд. евро. И ако не го направи, Гърция съвсем скоро ще изпадне в неплатежоспособност.

На какво тогава разчита Атина? Може би на това, че партньорите ѝ са готови на всичко, за да я задържат в еврозоната? Само че Германия не командва в еврозоната, а на страни като Финландия, Холандия и Словакия отдавна им е втръснало от гръцката тактика. Техните парламенти също трябва да дадат съгласието си за нови кредити за Гърция. И никак не е сигурно, че ще кажат "да".
DW