„В училище постоянно преписваше от мен, в университета му правех всички курсови работи, а сега съм редови служител в банката, която той ръководи. Как така?". Наистина, защо животът е пълен с примери как отличниците в училище биват „задминавани" по-късно от хора, които са били смятани за проблемни, та дори и безнадеждни ученици?
Според публикация в E-executive психолозите обясняват: причината е в емоционалния интелект EQ, който е по-важен, отколкото коефициента на интелигентност IQ. Учени от Харвардския университет дори са убедени, че значението на IQ за постигането на успех в живота е само 20%.
Понятието „Емоционален интелект" е многопластово и сложно. Едно от важните умения на емоционалния интелект е умението адекватно да оценяваш собствените си възможности и ограничения, максимално ефективно да използваш силните си качества и да балансираш слабите си страни.
За EQ масово се заговори след книгата на Даниел Голман „Емоционалното лидерство". На базата на свое изследване в 200 големи глобални компании той установява, че освен традиционните до този момент качества, свързвани с лидерството (интелигентност, твърдост, решителност и визия) истинските успешни лидери се отличават и с висока степен на емоционална интелигентност, която включва четири основни качества:самоосъзнатост, самоконтрол, съпричастност (емпатия) и социални умения. Високите резултати в тези категории гарантират на лидера траен, устойчив успех в управлението.
Към четирите основни стълба на емоционалната интелигентност по Голман, напоследък все повече изследователи добавят и пети елемент: Умението да се вземат решения
И още един важен момент. Ако IQ-то се понижава с възрастта, то емоционалният интелект не спира да се развива и усъвършенства през целия живот. А лидерът, който не спира да работи над емоционалния си интелект, постига все по-високи резултати.