Рамбовци, които безогледно стрелят наоколо си - такъв е отчасти имиджът на частните военни фирми, чийто бизнес се разраства все повече. Дали държавата има право да им преотстъпва монопола си върху използването на сила?

Независимо дали става дума за дроновете като най-нова оръжейна мода, за революциите в Арабския свят или пък за европейската политика за сигурност - пет германски института, които се занимават с изучаване на конфликтите и опазване на мира, реагират всяка година на горещите теми със свой общ доклад. В тазгодишното му издание те подсещат обществеността за една сенчеста структура, която обикновено не държи да привлича медийно внимание: частните военни фирми. Напоследък около тях е подозрително тихо - може би защото от няколко години насам не са избухвали големи скандали.

Скандалът "Блекуотър"

Може би си спомняте, че частните военни фирми за последен път попаднаха във фокуса на общественото внимание през 2007 година, когато от Ирак на няколко пъти пристигаха новини за служители на печално известната фирма „Блекуотър", които безогледно стрелят наоколо си и убиват цивилни граждани. Тогава някои критици обвиниха фирмата, че всъщност предлага професионални наемни войници, а не служители по сигурността. И че тези наемници се интересуват единствено от парите, без да зачитат законите.

Оттогава насам частните военни фирми станаха много по-предпазливи и явно са инструктирали служителите си да не се държат като рамбовци. Независимо от това обаче дейността им продължава да се разширява. „Те предлагат следните услуги: охрана на лица и обекти, най-вече в кризисни региони, набавяне на информация чрез разпити, класически шпионаж и въздушно наблюдение. А най-важната им „стока" е обучението на персонал - частен или държавен", обяснява политологът Флориан Фльорсхаймер.

Неговата колежка Елке Краман, която работи като университетски професор в Лондон, припомня, че през 1990-те години в Германия частните военни фирми са въртели бизнес с Бундесвера главно в областта на логистиката вътре в страната. Но откакто германски войници участват в международни мисии, частните фирми вече се грижат и за поддръжката на техниката извън страната. А в Афганистан частни фирми охраняваха германските военни обекти.

За да си спестят разходи

Военните ведомства на различни държави наемат частни фирми с една съвсем банална цел: да си спестят разходи. „Но това невинаги се получава. Особено в рамките на международни мисии такива фирми често използват липсата на контрол и искат заплащане за услуги, които изобщо не са извършили. Тоест - надписват сметките и така особена икономия не се постига", обяснява Краман.
В САЩ имаше няколко случая с надписани сметки от частни военни фирми. В Германия засега не са регистрирани подобни случаи, но въпреки това очакванията за големи икономии все не се оправдават. Навремето Бундесверът сам основа няколко фирми с надеждата, че като предприемачи на стопанска сметка те ще работят по-ефикасно. Сега обаче част от тези фирми бяха закрити, а дейността им се върна към Бундесвера.

А държавният монопол?

В световен мащаб все повече нараства влиянието на частните компании, изкарващи парите си именно в сфери, които някога бяха запазени единствено за държавната войска. Професор Краман и нейната колежка Андреа Шнайкер смятат, че тази тенденция е много тревожна, защото подкопава принципа на държавния монопол над използването на сила. Те припомнят, че само допреди 20 години цареше консенсус по въпроса: единствено държавата притежава върховенството да практикува определени функции, най-вече такива, които са свързани с използването на сила. Още повече пък, когато става дума за военни операции извън собствените граници. Днес често ще чуете аргумента, че държавата наистина носи пълната отговорност за такива операции, но изобщо не е длъжна да ги извършва „собственоръчно". Управляващите партии в Германия обаче вписаха в коалиционния си договор нещо съвсем различно: „На частни фирми не бива да се поверява извършването на военни дейности". Остава да следим дали тази повеля наистина се спазва.
ДВ