Американският Конгрес прие реформа в Агенцията за национална сигурност. С това американските политици показаха, че могат да се учат от грешките си, пише в коментара си Геро Шлийс.
Най-сетне! Две години след разкритията на Едуард Сноудън за незаконните подслушвания на Агенцията за национална сигурност (АНС), Конгресът на САЩ си извади поуките. В края на бурно заседание изненадващо голямо мнозинство гласува за реформа на службата.
Внасяните сега промени в закона, известни като Freedom Act, далеч не покриват всички изисквания на критиците на АНС, но слагат край на най-порочните шпионски практики, например масовите подслушвания на телефонни разговори. Подслушването ще е разрешено само в извънредни случаи, при това задължително със съдийско решение. Законът предвижда и контролни механизми, което представлява решителна крачка към ограничаване властта на всесилния шпионски апарат на АНС. Сега Конгресът получава възможност да осъществява реален контрол над дейността на АНС, което досега не беше възможно. Това също е резултат от разкритията на Едуард Сноудън.
Засега не е ясно дали политиците ще успеят да променят статуквото, тъй като липсва убедителна инициатива за подобряване на контрола над тайните служби. Политическият сигнал, който излъчва Freedom Act, обаче трябва да бъде оценен по достойнство - това е първата законодателна реакция на американското правителство на разкритията на Сноудън. С това президентът Обама изпълнява едно от обещанията си.
Мащабен поврат
Но Freedom Act е много повече. Американците се разделят с крутите мерки за сигурност, въведени от бившия президент Джордж Буш след атентатите от 11 септември 2001 година. От днешна гледна точка можем да говорим за една истерия, която, наред с болезненото разширяване на шпионската дейност, доведе до крайности като Гуантанамо, тайните затвори на ЦРУ и военната операция срещу Саддам Хюсеин. И през втория си мандат президентът Обама се мъчи да ограничи тези практики. В Ирак това явно няма да му се удаде - заради предизвикателството "Ислямска държава". Затворът в Гуантанамо също още не е закрит. Но гласуваният на 2 юни Freedom Act ще влезе в учебниците по история като мащабен поврат. Законът слага край на ерата, започнала с атентатите на 11 септември 2001 година.
САЩ са отслабени
Америка навлиза отслабена в новото време. САЩ все още са световна сила, но конкурентите в многополюсния свят, като Китай и Русия, показват на Америка докъде се простират възможностите ѝ. Засиленият след иракската война на Джордж Буш ислямистки терор използва хаоса като хранителна почва за смъртоносни терористични акции, които някой ден могат да засегнат и САЩ.
С гласуването на Freedom Act американците доказаха, че, противно на всички предразсъдъци, могат да се учат от грешките си. Доказаха, че политическата система може да функционира въпреки конфронтационния и понякога саморазрушителен политически стил. В Америка дори се разгоря изненадващо диференциран и откровен дебат за баланса между интересите за националната сигурност и личната сфера.
Реформата тепърва започва
Подобен дебат трябва да бъде проведен и в Европа, която с лека ръка прехвърля вината на САЩ. Пресилено ли е да се каже, че и Германия определено може да се поучи от американския дебат? Сигурно от Берлин сега ще дойде повикът, подобрената защита на личната сфера да важи също за чужденците. И подобно настояване ще е напълно резонно. Това ще бъде и следващата стъпка, ако президентът Обама и конгресмените останат последователни в усилията си за истинска реформа на системата.
Засега е ясно едно - реформата на АНС не приключва с Freedom Act. С него тя тепърва започва.
ДВ
