Китай има нова амбиция: да стане първата страна в света, изследвала далечната страна на Луната. За какво й е всичко това? За престиж, но и заради природните богатства, които се намират там, пише Франк Зирен.

Китайската космическа програма става все по-амбициозна. В момента целта е една: Китай да стане първата страна в света, изследвала обратната страна на Луната. В случая става въпрос не само за престиж, но и за природни богатства, пише в колонката си Франк Зирен.

Далечната страна на Луната на практика е "бяло петно", неизследвано досега. Никой не знае нищо конкретно за състава на тамошните скални маси, нито пък за природните богатства, които крият те. Засега има само снимки, направени от космически сонди, прелитали покрай Луната. Очевидно Китай иска да сложи край на това неведение - миналата седмица Пекин обяви, че подготвя първия пилотиран полет до обратната страна на Луната.

Мисията "Чан'ъ"

Амбициозната мисия до Луната, носеща името на китайската богиня на Луната Чан'ъ, трябва да стартира през 2020 година. Още миналата година нейният предшественик, мисията Чен'ъ-3, разбуни духовете: първоначално китайският робот не реагираше на никакви команди и едва когато инженерите го бяха вече почти отписали, той „се събуди" - оттогава насам изпраща ценна информация на Земята. Новата мисия Чен'ъ-4 има всички предпоставки да бие успеха на предшественичката си.
Обратната страна на Луната не може да се наблюдава от Земята - поради синхронното въртене на земния спътник около оста си и около Земята. Тази далечна страна на Луната всъщност е огрявана от слънцето точно толкова, колкото и близката ѝ страна, видима от Земята. И ако досега нито американците, нито руснаците са изпращали мисии до обратната ѝ страна, то е защото те са много скъпи и много по-сложни – заради по-особената форма на лунната орбита.

Заради това американската космическа агенция НАСА не проявява никакъв интерес и предпочита да се концентрира върху изследванията на Марс. Което може да се окаже грешка. С всяка нова непилотирана мисия и всяко следващо кацане, китайците трупат ноу-хау и важен опит, който може да им послужи и в бъдещи мисии до Марс. Освен това природните богатства, които бъдат открити на Луната, китайците със сигурност няма да искат да делят с други страни. Най-вече става въпрос за хелий-3, от който може да се добива енергия.

Китайците подготвят своя космическа станция

Руснаците преследват друга стратегия – Москва планира да си сътрудничи с Пекин. Това беше потвърдено от руския вицепремиер Дмитрий Рогозин, а на миналогодишното авиационно изложение в Китай тогавашният шеф на руската космическа агенция "Роскосмос" Олег Остапенко представи някои от параметрите на бъдещото сътрудничество. Така например двете страни ще си помагат в изграждането на електронни модули за нуждите на космическите изследвания, от които Русия се нуждае спешно заради наложеното ѝ ембарго от Европа в сектора на високите технологии. Китай пък няма нищо против сътрудничеството си в тази област с Русия – тъкмо напротив: Пекин на драго сърце е готов да получава от руснаците ноу-хау в областта на ракетните технологии, защото в тази област Китай все още изостава сериозно от водещите космически нации в света.
Китайската ракета-носител „Дълъг поход 2F" може да извежда в орбита полезен товар до 11 тона, докато руската „Ангара 5", която ще бъде готова до края на тази година, ще има двойно по-голям капацитет. Именно от такива ракети-носители се нуждае амбициозната китайска космическа програма. Очевидно Пекин се готви за велики дела в бъдеще.

Източник за енергията на бъдещето?

В началото на тази година китайците разкриха подробности около свой проект на нова космическа соларна система. Тя ще тежи около 10 хиляди тона, чието извеждане в орбита представлява изключително сложна задача. Освен това китайците планират и изграждането на собствена орбитална станция, подобна на сегашната Международна космическа станция (ISS). Тя ще бъде изграждана на етапи и трябва да бъде завършена през 2022 година. Първият модул за новото космическо съоръжение беше изведен в орбита още през 2011 година.

Китайците подготвят и следващата си непилотирана мисия до Луната - Чен'ъ-5 трябва да донесе на земята около 2 килограма скални проби, интерес към които проявяват не само учените, но и бизнесът. Предполага се, че на Луната има запаси от около 1 милион тона хелий-3, определян от някои учени като енергията на бъдещето – стига да напредне достатъчно технологията на фузионните реактори. Дори и само перспективата за контрол над една толкова перспективна суровина е достатъчно основание за Пекин да инвестира милиарди долари в изследването на Космоса. И с право.

* Колумнистът на Дойче Веле Франк Зирен от 20 години живее в Пекин.

DW