Западът засилва усилията си да противодейства на руското влияние на Балканите, подхранено от енергетиката. По време на посещение във Вашингтон тази седмица сръбският премиер Александър Вучич ще се срещне, както бе съобщено, с представители на САЩ. Визитата на Вучич идва след посещение на руския външен министър Сергей Лавров в Сърбия на 15 май и след присъствието на сръбския президент Томислав Николич на парада за Деня на победата в Москва на 9 май.
Сърбия запазва близки икономически и политически връзки с Русия, но през последните седмици сръбските политици дадоха знак, че енергийната стратегия на Белград е в процес на развитие. Докато Русия и Западът продължават да се конкурират за влияние на Балканите, ориентацията на Сърбия в крайна сметка ще зависи от желанието на ЕС да финансира енергийни и инфраструктурни проекти в страната.
Сърбия отдавна е силно зависима от руската енергия. Природният газ от Русия покрива 80 процента от нуждите на сърбите в момента, а през 2013 г. руският енергиен гигант "Газпром" се съгласи да снабдява Сърбия с 1,5 милиарда куб.м. природен газ годишно за период от десет години. Нещо повече, руската "Газпром нефт" притежава мажоритарния дял в НИС, сръбската петролна и газова компания, която се занимава с производство и рафиниране на такива продукти. Русия предостави и серия заеми на сръбското правителство, като само през последните две години обеща над един милиард долара. Тази зависимост от Русия държи относително високи цените на природния газ за Сърбия.
През първото тримесечие на 2015 г. сръбският енергиен монополист "Сърбиягаз" е плащал 340 долара за хиляда куб.м. руски природен газ. За сравнение, съседна Унгария е купувала руски природен газ само за 260 долара за хиляда куб.м. Украйна, въвлечена в конфликт с подкрепяните от Русия сепаратисти, е плащала само 329 долара за хиляда куб.м. руски природен газ за същия период, до голяма степен заради възможността на Украйна да внася известен обем от други източници - в частност Словакия, и да държи на склад значителни количества.
Сърбия не разполага с някакви значителни възможности за съхранение на гориво и е ограничена по отношение на свързаността й с енергийни източници, различни от Русия. Балканската държава внася природния си газ по интерконектор между Унгария и Сърбия, а самата Унгария е в голяма степен зависима от притока през Украйна на руски природен газ. В крайна сметка Сърбия може да намали зависимостта си от Русия само ако изгради нова енергийна инфраструктура.
Сърбия бе една от страните, които се предвиждаше да приемат участък от вече изоставения газопровод Южен поток, който щеше да транспортира руски природен газ през Черно море до България и по-нататък към Сърбия, Унгария и други централноевропейски пазари. Сръбското правителство подкрепи проекта, който се очакваше да създаде над 2000 работни места в Сърбия и да привлече по-нататък инвестиции в страната в размер на около 1,5 милиарда евро (приблизително 1,65 милиарда долара).
След отменянето на проекта сръбските власти участваха в преговори с Гърция, Македония и Унгария за възможностите за пренос на природен газ до Централна Европа, било то чрез подкрепян от Русия проект като "Турски поток" или по алтернативния маршрут "Южен коридор", целящ да прескочи напълно Русия.
Финансовите затруднения на Русия и в добавка евентуални западни стимули за участие в алтернативни енергийни проекти като "Южен коридор", тласкат Сърбия към западноориентирани варианти. В началото на май президентът Николич заяви в интервю, че руският "Турски поток" ще бъде дори по-скъп за Сърбия от "Южен поток". Москва не предлага финансова подкрепа, за да подпомогне достъпа на централноевропейски държави до "Турски поток". Всъщност, все още предстои дори Кремъл да обяви как ще финансира основните елементи от проекта за тръбата.
В момент когато финансовите затруднения на Русия предизвикват въпросителни сред балканските й партньори, западните правителства поощряват два възможни алтернативни маршрута, по които Сърбия да внася енергия. Тези предложения бяха лансирани и преди, но кризата в Украйна и задълбочилото се съперничество за влияние на Балканите се превърнаха в нов стимул за западните правителства да помогнат на Сърбия да диверсифицира енергетиката си от зависимостта от Русия.
Първото предложение е Сърбия да построи инфраструктурата, необходима, за да се свърже към Трансадриатическия тръбопровод. Проектът, който се предвижда да започне да действа през 2020 г. с първоначален капацитет от 10 милиарда куб. м. природен газ годишно, ще пренася синьо гориво от Азербайджан през Турция и по-нататък към Гърция, Албания и южноевропейските пазари.
Сърбия вероятно ще трябва да построи тръбопроводни мрежи или през Македония, или през Черна гора, за да получи достъп до новия тръбопровод. Хърватия и Черна гора обаче вече планират да изградят тръбопровод по адриатическото крайбрежие, който до 2020 г. ще започне да функционира и ще се свърже към Трансадриатическия тръбопровод. Този проект може, ако бъде построен, да осигури достъп на Сърбия до доставки от Азербайджан.
Друга потенциална възможност за Сърбия е планиран терминал за втечнен природен газ в Хърватия. Проектът, който е едва в началния етап по проучване на изпълнимостта и напредва бавно, ще бъде изграден на остров в Северна Хърватия. През февруари се появиха информации, че САЩ предлагат да помогнат на Сърбия да получи достъп до природен газ от новия терминал. На 28 май премиерът Вучич обяви, че за да осигури енергийна сигурност, Сърбия е "готова да диверсифицира източниците на газ за Сърбия, което също така е много важно за нашите американски приятели". Накратко, премиерът потвърди, че САЩ активно търсят възможности за намаляване на зависимостта на Сърбия от Русия.
Макар че американската техническа и политическа подкрепа може да изиграе важна роля в принуждаването на страни като Сърбия да намалят зависимостта си от Русия, инвестициите за необходимата инфраструктура за тръбопровода вероятно ще дойдат от Европейския съюз. Брюксел е предназначил 1,5 милиарда евро за инвестиции в Сърбия, кандидатка за членство в ЕС, между 2014 и 2020 г. и енергийната сигурност е една от категориите за инвестиции, визирани в рамките на програмата. По-голямо интегриране на Сърбия също така ще подкрепи аспирациите за терминал за втечнен газ на Хърватия, която вече е членка на ЕС.
Свързването на Сърбия с подкрепяния от ЕС Трансадриатически тръбопровод ще помогне на съюза да насърчи собствените си стратегии за диверсификация независимо от кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС. Подобно на САЩ някои европейски правителства - особено Германия - биха искали да ограничат влиянието на Русия на Балканите.
Като страна, разположена в граничен район на Евразия с отдавнашни културни и икономически отношения с Русия, Сърбия ще продължи да балансира между Русия и Запада. На фона на конфронтацията с Русия заради Украйна обаче и съперничеството за влияние на Балканите, западните правителства имат възможност да спечелят влияние в региона, като осигурят политическа и финансова подкрепа за проекти за енергийна диверсификация в Сърбия.
Действително финансовите затруднения на Русия и евентуално желание на Запада да помогне на Сърбия да разбие монопола на Русия върху износа на природен газ за страната вече водят към еволюиране на сръбската позиция. Както отбеляза Вучич на 28 май по време на дискусии за инвестициите на ЕС за Балканите: "Нужни са ни средства от европейските фондове и тогава ще видите усмивки на нашите лица".
БТА
