Всеки знае, че Русия и САЩ се шпионират много интензивно. При това не едва от украинската криза насам. Взаимното шпиониране никога не е преставало, както показва историята с агента под прикритие Навед Джамали.
Американската верига ресторанти за бързо хранене "Hooters" не е място с изискана кухня. Името ѝ идва от дълбоко изрязаните деколтета на сервитьорките - на американски жаргон думата "hooters" означава женски гърди. Работното облекло на дамите, които разнасят поръчките на клиентите, е доста оскъдно и може да се каже, че на посетителите всъщност изобщо не им е до качеството на храната, която им поднасят.
Именно ресторанти от веригата "Hooters" са избрани за декор на "представлението", главна роля в което играе агентът под прикритие Навед Джамали. "Избирахме най-мизерните заведения, които човек може да си представи", разказва Джамали - млад мъж с приятно излъчване, чиято майка е французойка, а баща му - имигрант от Пакистан. В продължение на три години той е работил като агент на ФБР, а задачата му била да разкрие високопоставения руски разузнавач Олег Куликов. Именно с него Джамали се срещал редовно в ресторантите на веригата "Hooters".
Приключенията на един агент под прикритие
Историята на агента под прикритие започва през 2005 година, когато Студената война отдавна вече е приключила. Случаят с разкриването на Куликов показва обаче, че поне по отношение на шпионирането почти нищо не се е променило. А има и много други примери: през март тази година руски полицай получи 15 години затвор по обвинение, че е агент на ЦРУ; два месеца по-рано американските власти разбиха руска шпионска мрежа в Ню Йорк; през 2013 година в Москва беше задържан предполагаемият американски шпионин Райън Фогъл; през 2010 година САЩ екстрадираха в Русия червенокосата руска агентка Ана Чапман, която в родината си беше посрещната като истински герой.
Историята по разкриването на руския разузнавач Олег Куликов няма нищо общо с ефектните шпионски трилъри. Навед Джамали не пие мартини в луксозни хотелски барове, нито пък кара лъскава спортна кола. Единственото оборудване на тайния агент е един ръчен часовник със скрит микрофон. "И въпреки това напрежение не липсваше", разказва Джамали в книгата си "На лов", в която описва приключенията си като агент под прикритие.
"Беше една безкрайна надпревара, като много оспорвана партия на шах. И аз исках непременно да победя Олег", казва Джамали. Изключително трудна задача за агента под прикритие, тъй като насреща си имал изключително добре обучен човек, който знаел как да прикрива същинските си цели. Пред руския шпионин Джамали се представял за американец, който искал да направи бързо пари - и затова бил готов да изпълнява всякакви поръчки срещу заплащане. Куликов се хванал на въдицата и постепенно започнал да се доверява на младия американец, който играел перфектно ролята си. Руснакът изключвал всякакъв вид комуникация по телефона или по електронната поща и държал да се среща лично със своя "източник".
"Руснаците вярват, че американците имат толкова добра техническа база, че могат да следят всекиго и по всяко време", разказва Джамали, но допълва, че всъщност на американските тайни служби не им достига персонал, за да обработват морето от информации, които успяват да извлекат от следенето на различните комуникационни канали.
Без сензация
В конкретния случай обаче предпазливостта изобщо не помогнала на Куликов: след три години взаимно "сътрудничество", на една от конспиративните срещи с руския разузнавач Джамали се оставил да бъде показно "арестуван" от агенти на ФБР. Този инсцениран удар заварил руснаците неподготвени - месеци наред те се опитвали да разберат какво знаят американците за шпионската им дейност в САЩ. "Руснаците спряха всичките си операции, защото не знаеха къде са пробойните", разказва Джамали.
Този руско-американски шпионски трилър завършва без сензация: така и не се стига до зрелищно задържане на руския агент. След провала на операцията си Олег Куликов се качва на първия самолет за Москва и напуска безславно САЩ.
DW
