Лидерите на ЕС, които се срещнаха миналата седмица в латвийската столица Рига, едва ли са обърнали голямо внимание на занемарената сграда на отсрещната страна на улицата, която изглежда не е била боядисвана от дните на Брежнев. Нито на избледнелия лозунг, нацапотен върху покрива й на руски език: "Вие не сте сами!"

Това вероятно е бил и рефренът, повтарян от европейците пред шестте бивши съветски съседа от т. нар. "Източно партньорство" на срещата на високо равнище, които си тръгнаха с обещания от ЕС за помощ и търговия. Но ако човек прочете уродливия графит по друг начин, ще долови намек от заплахата от непоканен зрител - лозунг за отказа на президента Владимир Путин да остави бившите сателити на Москва сами в прегръдката на западния блок, който той смята за враждебен.

Защото първата среща на високо равнище на "Източното партньорство" след избухването на конфликта в Украйна миналата година беше доминирана от Русия. А преговорите показаха колко неловко е за много от членовете на Европейския съюз да се конфронтират с Москва, което накара Украйна и други партньори като Грузия и Молдова да усетят хладината.

Декларацията от срещата, изпълнена с баналности за икономическо сътрудничество и демокрация, разочарова онези, които искаха да чуят твърдо обещание за членство в ЕС. И въпреки че "Русия" бе спомената само веднъж в текста от 5 хиляди думи, нейният призрак бе надвиснал над събирането.

Само 18 месеца по-рано на предишната среща на високо равнище тогавашният украински президент предизвика криза между Изтока и Запада, като отказа споразумение с ЕС. Това доведе до протестите на "Евромайдана" в Киев, принудили го да избяга в Русия, която скоро след това заграби контрола над Кримския полуостров и подкрепи промосковските бойци, водещи сепаратистка война в източната част на страната.

"Има много добри неща в декларацията", каза един високопоставен европейски дипломат, участвал в изработването на комюникето от Рига. "Но те са засенчени от твърдението на Русия, което не ние сме създали, че това е игра, насочена срещу нея."

СЕРИОЗНИ РАЗДЕЛЕНИЯ

Има ясно разделение между шестте страни, поканени през 2009 г. в "Източното партньорство": Украйна, Грузия и Молдова чукат на вратата на ЕС, търсейки убежище от руската мечка; Армения, Азербайджан и Беларус са по-раздвоени, така както Брюксел се отнася по-хладно към тях, не на последно място заради правата на човека. Увеличава се обаче и разединението между самите страни членки.

Някои от изтока искат по-твърда политика на ЕС към Москва и отворени врати за съседите. Премиерът на Естония, 35-годишният Таави Рийвас, заяви, че не трябва да има "повече пречки" за членство в ЕС, след като тези страни достигнат политическите стандарти на Брюксел. Грузинският външен министър Тамар Беручашвили каза за Ройтерс, че "обстановката на несигурност прави партньорството още по-важно".

Но заради опасенията на западните данъкоплатци от цената на разширяването на ЕС, особено от допускане на задлъжнялата до уши Украйна с 45-милионното й население, други лидери са склонни към намаляване на икономически задушаващото напрежение с Путин и разсейване на "фалшивите надежди" - по думите на германския канцлер Ангела Меркел - за членство в ЕС.

Френският президент Франсоа Оланд, партньор на Меркел в заставянето на Путин да се придържа към все по-нестабилното примирие в Източна Украйна, подчерта, че членството в ЕС не е "предрешен въпрос". Отбелязвайки проблемите на Европа на южния й фланг, в Близкия изток и с миграцията през Средиземно море, той наблегна на необходимостта от глобално сътрудничество с Москва.

"Ние не трябва да превръщаме Източното партньорство в пореден конфликт с Русия, каза той. Сигурен съм, че ЕС и Русия могат да имат дискусии за бъдещето."

ВЗАИМЕН ГНЯВ

На фона на продължаващото насилие в Източна Украйна Москва поднови възраженията си срещу политиката на ЕС на изток. Посланикът й в Европейския съюз заяви, че "целият този проект преследва една цел - да отдалечи тези страни от нас" и да ги принуди "да бъдат с ЕС или с Русия".

Този аргумент вбесява представителите на Европейския съюз, които настояват, че Москва, а не те, предлага подобен избор на съседите си. "Източното партньорство" не е конкурс за красота между Русия и ЕС", заяви на срещата в Рига председателят на Европейския съвет Доналд Туск, бивш полски премиер, преди да насочи гнева си към Путин.

"Красотата обаче е от значение", продължи той. "Ако Русия беше малко по-мека, по-чаровна, по-привлекателна, вероятно нямаше да се наложи да компенсира недостатъците си с деструктивни и агресивни тактики на тормоз над своите съседи." Тези тактики обаче може да проработят. В Рига разединеният ЕС попари надеждите на Украйна, Молдова и Грузия за обещание за бъдещо членство. Комюникето не стигна по-далеч от заключителната декларация във Вилнюс, признавайки само техните "европейски аспирации".

Туск, чиято собствена бивша комунистическа страна се присъедини към ЕС преди десетилетие, прикани към разбиране на "деликатните различия между нашите обещания и очакванията на партньорите ни".

"Вие имате приятели и врагове, ентусиасти и скептици в Европа", добави той. "При сегашните геополитически обстоятелства в нашия регион това може би е максимумът, който можем да постигнем днес." Украинският президент Петро Порошенко се въздържа да критикува ЕС, приемайки предложените заеми и хвалейки солидарността му. Той и грузинският му колега подчертаха пред аудиториите си у дома перспективата като молдовците скоро да могат да пътуват без визи в ЕС.

Брюксел беше шокиран след Вилнюс как един скромен в очите на ЕС проект доведе до реторика от времето на Студената война и истинско кръвопролитие. Така че въпреки топлите думи в Рига източните партньори сега може да се чувстват по-самотни.

"Никой не е казал на висок глас, че трябва да сложим край на този проект", каза дипломат от ЕС, участвал в подготовката на срещата на високо равнище. "Но ЕС се чувства доста неловко. Русия показа на думи и на дела, че смята "Източното партньорство" за геополитически проект, насочен срещу нея. А ЕС не се занимава с геополитика."

БТА