Чешките комунисти блокираха ратифицирането на споразумението за асоцииране на Украйна с Европейския съюз. В Прага се страхуват, че присъединяването на Украйна ще погълне твърде много пари, а в резултат на това самата Чехия ще получи по-малко бюджетни средства. Но в крайна сметка страната най-вероятно ще ратифицира споразумението.

В сряда депутатска фракция от Комунистическата партия на Чехия и Моравия (КПЧМ) наложи вето върху обсъждането на споразумението между Украйна и ЕС. В резултат на това въпросът за ратифицирането му беше изваден от дневния ред на започващата сесия. Против включването на въпроса в дневния ред гласуваха 30 депутати комунисти.

"Сегашното правителство на Украйна не се ползва с никакво доверие сред чешките комунисти, затова не искаме Чешката република да одобрява каквото и да е споразумение с него", каза председателят на парламентарната група на КПЧМ Павел Ковачик, цитиран от РИА Новости.

Преди това ратификацията на споразумението между Украйна и ЕС мина на първо четене и изглеждаше, че няма да има сериозни възражения. Още повече, че предния ден в Прага пристигна украинският външен министър Павло Климкин, който се изказа пред членове на парламентарната комисия за външни работи. Критици обаче заявиха, че асоциирането с Украйна ще погълне твърде много средства от бюджета на ЕС.

"Поздравления на коалицията, която позволи на комунистите да блокират ратифицирането на споразумението за асоцииране с Украйна. И то точно в деня, когато у нас беше на посещение външният министър на Украйна. Страхотно", заяви общественият активист Якуб Янда, цитиран от чешки медии.

До излизането на чешкия парламент във ваканция през август остава още една сесия - юлската. По думите на Павел Ковачик е много вероятно депутатите от КПЧМ да блокират включването на въпроса за ратификацията и на 15 юни.

Експертите не се съмняват, че в крайна сметка Чехия и останалите страни членки на ЕС ще ратифицират споразумението между Украйна и ЕС.

Има още половин година. Но присъединяването на нови членове към ЕС по традиция е съпроводено от проблеми при разделянето на бюджетната баница на общоевропейската маса. Настоящите членове на ЕС не без основание се страхуват, че новите ще претендират не само за законно полагащата им се част от доходите, а и ще искат особени преференции.

През последните години ЕС приема "бедните роднини", а разходите за интеграцията постоянно се увеличават. Макар да е на ръба на фалита, украинската икономика е най-голямата в източната част на Европа и за нейното приспособяване към ЕС ще трябва да се похарчат немалко средства. А на прага освен Украйна своя ред чакат Молдова и Грузия. Днес в Рига се открива срещата на върха на ЕС "Източно партньорство", посветена точно на проблема за евроинтеграцията. Този проект на ЕС си съперничи със сходното руско интеграционно образувание - Евразийския съюз.

Освен това процесът на разширяване на ЕС винаги е повод за политически битки. "На европейската арена чешките политици често заемат доста противни и радикално-опозиционни позиции. Това особено се отнася за комунистическата партия на Чехия. Наложеното от нея вето отлага ратифицирането на споразумението, но в крайна сметка Чехия очевидно все пак ще сподели позицията на ЕС", смята директорът на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания към Висшето училище по икономика Тимофей Бордачов.

По думите му интеграцията на Украйна в ЕС ще осигури приток на споделяща западните ценности работна ръка, което е особено важно в контекста на възникващото днес в Европа напрежение на национална почва. "Украинските мигранти на свой ред ще получат по-високоплатена работа в редица европейски страни, а това ще съдейства за повишаване на нивото на благосъстоянието на украинското население и в перспектива ще позволи частично стабилизиране на икономиката на страната", обобщи Бордачов.

Споразумение за асоцииране подписват страни, които претендират за членство в ЕС. Документът се състои от две части - политическа и икономическа. Икономическата част предвижда създаване на зона за свободна търговия за безпрепятствено движение на стоки, услуги, капитали и работна ръка.

Подготовката на икономическата част беше отлагана два пъти - още през 2013 г. по инициатива на Украйна, както беше заявено, заради тежкото икономическо положение в страната. Поради това Украйна не стигна до формалната процедура. През февруари 2014 г.

се смени властта в Украйна. Новото правителство пое курс на евроинтеграция. В крайна сметка политическата част на споразумението за асоцииране беше подписана през март 2014 г., икономическата му част - през юни, а на 16 септември документът беше ратифициран от Върховната рада и Европейския парламент. Той ще влезе в сила, след като бъде ратифициран от парламентите на всички 28 страни членки на ЕС. Съгласуваната ратификация ще стане празник за цяла обединена Европа, заяви по-рано президентът на Украйна Петро Порошенко.

Досега процедурата за ратифициране е напълно изпълнена от 17 държави: България, Финландия, Великобритания, Дания, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Хърватия, Португалия и Швеция. В сряда тя приключи в Испания. В Германия, Франция и Холандия споразумението е ратифицирано от една от парламентарните камари, в пет държави (Австрия, Белгия, Гърция, Италия и Кипър) процедурите продължават. Гласуването във всички страни протече гладко: решението беше взето с категорично мнозинство, а против се обявиха единици.

През ноември миналата година Украйна и ЕС заявиха, че пристъпват към временно приемане на споразумението, без да дочакат неговото ратифициране от страните в ЕС.

Това се засягаше областите на външната политика, правосъдието и вътрешните работи, а също икономическото сътрудничество в някои сектори на икономиката - енергетика, транспорт, АПК. Изпълнението на пунктовете, отнасящи се до създаването на зона за свободна търговия, беше отложено със съвместно решение на ЕС, Украйна и Русия. До 1 януари 2016 г.

Украйна има право да изнася свои стоки в ЕС без налози, но вносът се облага с налози. А между Русия и Украйна се запазва режимът на свободна търговия в рамките на ОНД.

Москва веднага заяви, че Украйна няма право да се ползва от двойни привилегии: безмитно да търгува с ЕС и да ползва преференции като член на ОНД. По тази причина посланикът на Руската федерация при ЕС Владимир Чижов се обърна към ръководството на ЕС с искане за отлагане на влизането в сила на търговската част от споразумението за асоцииране с Украйна до 1 януари 2017 г. Инициативата беше отхвърлена.

Русия смята, че отварянето на украинския пазар за европейски стоки ще навреди на руския бизнес. Ако Русия бъде залята от по-качествени и при това по-евтини европейски стоки, потребителите ще дават рубли за тях. Освен това насищането на вътрешния пазар в Украйна с внос от ЕС ще съдейства за изтласкване на руските стоки от украинския пазар, а също за прехвърляне на украински стоки към пазара на Евразийския съюз, включително Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан. Москва оценява възможните вреди за руската икономика на 102 милиарда рубли. Не е изключено Русия да наложи мита в търговията с Украйна.

Положението се усложнява от това, че Украйна, подчинявайки се на МВФ, се готви да въведе мораториум върху изплащането на външния дълг. Във вторник Върховната рада даде съответния мандат на правителството. Това означава, че заемът в размер на 3 милиарда долара, който Украйна получи от Русия, може да бъде преструктуриран при определени от Украйна условия: погасяване в непълен размер и в далечна перспектива. Москва настоява погасяването на заема да стане в срока, посочен в договора: декември тази година.

"Още отдавна имаме право да поискаме тези средства да ни бъдат изплатени предсрочно", каза Путин, цитиран от Интерфакс.

Той обясни, че според условията на споразумението ако общият обем на държавната задлъжнялост на Украйна превиши 60 процента, възниква право за искане на предсрочно погасяване. Същевременно по молба на украинските партньори и по молба на МВФ Русия досега не се е възползвала от това, добави Путин.

БТА