В миналото едва ли някой е можел да предвиди колко добри ще станат връзките между Израел и Германия. Но дали те няма да пострадат от все по-големия брой германци, особено сред младите, които гледат негативно на Израел?
* * *
Когато през 1965 г. първият посланик на Германия в Израел Ролф Фридманс Паулс поел поста, бил замерян с замеряли с домати, камъни и бутилки, докато шофирал из Ерусалим.
"Нацистите вън!", крещели хиляди протестиращи. Тогава от края на Втората световна война и убийството на шест милиона евреи в Холокоста били изминали само 20 години. Мнозина смятали, че установяването на дипломатически отношения, което станало на 12 май, е твърде прибързано.
Сред множество тогава бил и един студент на име Реувен Ривлин. Тази седмица Ривлин, вече като президент на Израел, ще се срещне с представители на германското ръководство в Берлин, за да отбележат 50-годишнината на двустранните връзки.
Имайки предвид мрачната глава в общата им история бившият израелски посланик в германската столица Шимон Щайн заяви, че развитието на отношенията през последните десетилетия е цяло "чудо".
Съвместното сътрудничество и обмен в областта на изкуството, културата, науката, търговията, политиката и отбраната никога не са били толкова тесни. Германия е четвъртият по големина търговски партньор на Израел.
Макар спомените за ужасите на Холокоста да са още живи, имиджът на Германия в Израел никога не е бил по-добър. Около 68 процента от израелците имат положително или много положително мнение за федералната република, сочат скорошни проучвания.
Според изследване на фондация "Конрад Аденауер" цели 70 процента от израелците имат добро или много добро мнение за германския канцлер Ангела Меркел. Отрицателно мнение за нея имат 11 процента.
И ако в миналото много от израелците биха казали, че никога не биха стъпили в Германия, днес почти половината - 45 процента от анкетираните - заявяват, че са посещавали федералната република, а 65 процента са посочили, че биха го направили.
Берлин е особено популярен сред израелците, които го смятат за град на изкуството и на забавленията. "В класациите за популярност Германия е безспорният номер едно сред европейските страни", се констатира в доклада на "Конрад Аденауер".
Израелците смятат, че федералната република може да играе ролята на честен посредник в близкоизточния конфликт - със сигурност по-добре от повечето държави от Европейския съюз, които според мнозина са с антиизраелски уклон.
"САЩ по подразбиране са за Израел. Европа по подразбиране е против него. А Германия обикновено се възприема като твърд съюзник и поради това - като изключение от европейското правило", става ясно от доклад на фондация "Бертелсман".
При всяко свое посещение германските ръководители подчертават специалния ангажимент на страната им, както и "моралното й задължение" към сигурността на Израел и правото му на съществуване.
Тази привързаност обаче не е взаимна. Обществените нагласи в Германия към Израел са много по-отрицателни, отколкото в Израел към Германия.
Според проучването на "Бертелсман" докато лошо мнение за Германия все още имат около 24 процента от израелците, то 42 процента от германците гледат отрицателно на Израел. Този показател достига 54 процента сред младите граждани на федералната република в групата 18-29 години.
Германците с добро мнение за Израел не са дори и половината от населението. Две трети от живеещите във федералната република са съгласни с твърдение: "Ядосвам се, че днес германците все още биват обвинявани за извършените престъпления срещу евреите". Сред младите германци този дял е 79 процента.
Освен войната в Газа през 2014 г. одобрението на премиера Бенямин Нетаняху за продължаващото строителство на окупирания Западен бряг и в Източен Ерусалим също се е превърнало в болезнен въпрос за германското общество в последно време.
Някои израелски дипломати се опасяват, че влошаващото се мнение за Израел, особено сред по-младите поколения, които вече не изпитват чувство на отговорност към израелската държава заради Холокоста, може още повече да изменят дипломатическите отношения.
Дори правителството на Меркел гледа все по-критично на израелската политика за строителство на селища. "Разбрахме се, че не можем да се убедим взаимно", заяви тя, отправайки критика към Нетаняху при негово неотдавнашно посещение в Берлин.
"В идните месеци двустранните отношения може да бъдат подложени на още по-голям натиск", каза експертът по Близкия изток от Германския институт за изследване на международната политика и сигурност в Берлин. На този фон шансовете да бъдат съживени израелско-палестинските мирни преговори при четвъртото правителство на Нетаняху се оценяват като "близки до нулата".
Опасение предизвиква и фактът, че намиращите се вече на преклонна възраст оцелели от Холокоста постепенно започват да умират и ще става все по-трудно да се поддържа паметта за тези събития без хора, които да могат да разказват за тях от първа ръка. В Израел са останали около 189 000 от тях, като всеки ден почиват по около 40.
Експертът по Израел във фондация "Бертелсман" Щефан Фопел обяснява различните мнения на израелците и германците един за друг с това, че те са си извлекли от историята два несъвместими извода: "В Германия лайтмотивът е: Без повече войни, докато в Израел той е: Без повече виктимизация".
Въпреки различията германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер наскоро нарече германско-израелските отношения "почти невъзможна история на успеха".
Посланик Паулс, починал през 2002 г., казал следното след първите шест месеца от службата си в Израел. "Нормализирането на отношенията между Германия и евреите не трябва да се форсира. То трябва да се остави да израсне от само себе си. Това е труден процес, който ще трае поколения наред".
БТА
