Европейският проект има история за решаване на кризи точно в момента, когато изглежда, че нещата са обречени. Този момент може скоро да бъде достигнат за Гърция. Признак за утеха може би се появи в сряда, когато Гърция извърши погасяване на € 200 милиона към Международния валутен фонд, в навечерието на срещата на финансовите министри от еврозоната в понеделник - въпреки че това все още не означава, че пробивът е предстоящ. В продължение на три месеца вече продължава битката с авантюризма между правителството на Алексис Ципрас и европейски кредитори за плана пари-срещу- реформи, които да дадат на Гърция спасителни средства от € 7.2 милиарда, за да изпълни своите плащания по дълга , Напрежението е толкова високо, че излизането на Гърция от еврозоната наскоро започна да се описва като по-малкото зло в сравнение с настоящото положение на несигурност. И двете страни със сигурност очакват, че другата в крайна сметка ще мигне първа. Публичните финанси на Гърция са в отчаяно състояние и прогнозите за растеж са орязани. Що се отнася до спасителен заем от Москва – това никога няма да бъде сериозен вариант. Така че г-н Ципрас продължава да бъде изправен пред херкулесова задача да балансира неговите предизборни обещания с европейските реалности.
Не е помогнала тактиката на неговото правителство за водене на преговори, по-скоро възприемана като позьорство, отколкото като готовност за намиране на компромисно решение. Сириза вярваше, че изборната й победа през януари ще насочи Европа в ново направление анти-строги икономии. Това не се случи. Напротив, всички други страни от еврозоната драстично формираха преграда срещу гръцките искания, в твърдата нагласа приеми-или-напусни. Правителството Ципрас мислеше, че може да намери съюзници чрез посочване на Германия като основен проблем, но то се озова срещу целия раздразнен ЕС. Кризата бе третирана зле и от двете страни.
Вярно е, че г-н Ципрас, на който не липсва политически нюх, наскоро избра по-примирителен тон от пламенния си финансов министър, Янис Варуфакис. Гръцкото правителство също има добра точка, когато се оплаква от разделението сред своите кредитори - ЕС и МВФ не са на едно мнение по някои въпроси. В крайна сметка, изход от задънената улица, може да включва г-н Ципрас да каже на избирателите, че се е сражавал до краен предел. Неговото самоизтъкване ще в този случай ще постигне целта. Той в края на краищата добре знае, че гърците макар и изтощени от строги икономии, предпочитат да видят страната си вътре, а не извън европейския клуб.
Голяма част от това, което се случва между преговарящите остава забулено в тайна, която може би е разбираемо в дипломатически въпроси. Но безкрайните пазарлъци между Гърция и нейните кредитори са в ущърб както на Гърция, така и на Европейския съюз като цяло. Една грешка ще бъде скок в неизвестното за всеки. Това ще бъде първият голям пробив в единната европейска валута и ще донесе геополитически щети.
Споразумение трябва да бъде постигнато - колкото по-скоро, толкова по-добре.