На тази снимка, направена след освобождението през 1945 г., са изобразени „привилегированите" затворници на Заксенхаузен: Адолф Бургер (крайният вдясно във втория ред) се опира на своя приятел отпред одесчанина Соломон Смолянов
На 5 май 1945 г. охраната от СС изоставя затворниците-фалшификатори на пари в рамките на тайната операция „Бернхард", а останалата на склад продукция от британски лири е потопена в езерото Топлицзее. Общо в секретната „работилница на дявола" до края на войната са напечатани 8 965 080 банкноти на обща стойност от £ 134 610 810 еквивалентни на сегашни 5 млрд.
Операцията е ръководена от хауптщурмбанфюрера от СС Бернхард Крюгер (носи неговото име) и е проведена под оперативното ръководство на Валтер Шеленберг. По мащаба и значението си това е най-успешната деструктивна финансова операция на тайни служби, провеждана някога.
Най-вероятно тази идея възниква много преди Втората световна война. Също така се счита, че пръв прави предложение за това известният хитлеристки майстор на всякакъв вид диверсии Алфред Науйокс. (Това е същият Науйокс, които разработил и провел провокационната акция на „нападение" на немската радиостанция в Глейвиц от преоблечени в полски униформи престъпници, което послужило за формален повод за войната с Полша и в края на краищата довело и до Втората световна война.)
Хитлеристите се спират точно на британските лири, защото тази валута все още има определена устойчивост и в очите на европейските финансисти изглежда солидна. Въпреки войната, морската блокада и общия упадък на империята стерлингите си остават желана валута в банката на всяка европейска капиталистическа държава.
За върхушката от СС е ясно, че ако разполага с милиони от тези банкноти, ще получи възможност да купува от неутрални страни и специално от Швеция много важни за Германия стратегически суровини. Наличието на неограничени запаси от фалшива валута би позволило да се заплащат услугите на чуждата агентура, да се финансират диверсии и до известна степен дори да се подкопае британската икономика.
Остават да се преодолеят техническите подробности. След продължителни изследвания е установено, че хартията се състои от 100% лен, произведен в Турция. Струва им се, че са успели да направят „истинска" хартия и се опитват да преминат към механизирано производство, но търпят неуспех. Тогава решават да не губят време за повече експерименти и на първо време да се задоволят с ръчно произведена.
После се оказва, че е много трудно да се направи точна матрица за получаване на водните знаци, но един бивш фалшификатор им помага.
Авторите на операция „Бернхард" не искат да допуснат на никой стадий само приблизително съответствие на който и да е от материалите — хартията, боите и т.н. Те си поставят задачата да постигнат пълно съответствие на всички компоненти, включително и на хартията. Затова, когато откриват, че на тяхната хартия липсва ореолът около водните знаци, видим само при лабораторно изследване, нацистите възлагат на учените да получат и този ореол.
След като успяват да получат ореола, „специалистите" продължават да преодоляват следващите трудности: да се получи абсолютно идентичен състав на боите, да се намерят и подробно да се изучат секретните детайли в рисунъка на банкнотите, да се разшифрова начинът на номерацията и означаването на сериите и да се решат още много проблеми. Достатъчно е да се спомене, че за да се направи едно клише са необходими почти седем месеца труд.
През това време в лабораторията търсят метод за бързо и ефективно „стареене" на хартията и боите. Обсъждан е и въпросът с какъв номинал да бъдат фалшивите стерлинги. След дълги спорове решават да се ограничат с банкноти от по-малка стойност, но затова пък често срещани в оборота — от 5, 10 и 20 лири, защото касиерите най-малко се заглеждат в тях. От банкнотите с голяма стойност изработват малко количество.
Най-сетне в края на 1940 г. са усвоени всички етапи на фалшифицирането на английските пари. Преди да се заемат с масовото им производство, хауптщурмбанфюрерът Крюгер заповядва да бъде проверено внимателно качеството на „продукцията".
Изпратен е чиновник Руди Раш в „отпуск" в неутрална страна, като е снабден с фалшиви стерлинги. Той, разбира се, не знае за това. Гестапо предупреждава граничните власти на чуждата държава, че от Германия ще отпътува подозрителна личност и ги моли да я проверят внимателно. Тъй като документите на този чиновник са в ред, пропускат го безпрепятствено. Парите, които носи, също са разгледани, но в тях не е намерено нищо подозрително. Раш си почива добре, похарчва всичките пари, навсякъде ги приемат без съмнение. След като се убеждават, че първият етап от проверката минал успешно, нацистите пристъпват към втория по-сложен и по-отговорен етап.
Един немски търговец, който поддържа тесни контакти с една швейцарска банка, заминава с особено поръчение от тайната фашистка полиция. Той носи голяма сума немски „стерлинги" и писмо от държавната банка в Германия с молба до швейцарските колеги да проверят дали парите не са фалшиви. В Базел няколко дни изучават банкнотите и накрая съобщават, че безпокойството на господата от „Дойче банк" е неоснователно, парите са истински.
Всичко изглеждало наред, но фашистите пристъпват и към трети етап от проверката. Те благодарят на швейцарските си колеги за отзивчивостта и ги молят за всеки случай да изпратят банкнотите в Лондон, в английската банка, за окончателна проверка. Швейцарците не изпращат парите, а само питат англичаните дали са пускали в оборот банкноти с такива номера, серии и подписи. Скоро пристига отговорът: Да, тези пари се признават за истински, ако в тях отсъстват каквито и да било други отклонения от истинските стерлинги.
Така пътят за реализация на фалшивите английски банкноти е открит. Строго секретната фабрика за фалшиви банкноти, разположена в една от сградите на концентрационния лагер в Ораниенбург, недалеч от Берлин, а също и в 18-а и 19-а барака на концлагера Закзенхаузен, заработва с пълна мощност.
Райнхард Хайдрих заповядва чрез Хайнрих Мюлер на Крюгер да „извади" от концентрационния лагер Заксенхаузен само еврейски затворници, професионални фалшификатори на банкноти. На тях са им осигурени по-добри условия на живот от останалите затворници: в неделя имат почивен ден, работят 8 часа, храната е добра, дават им цигари, разрешават им да носят по-дълга коса, могат да слушат радио и в свободното време да се занимават с развлекателни игри.
От тях е създаден работен екип от 142 души, оглавен от руския спец-суперфалшификатор Соломон Смолянов от Одеса. Работната група включва гравьори, печатари и художници.
От средата на 1941 г. започват да „произвеждат" приблизително по 200-250 хиляди банкноти на месец, повечето на стойност 5, 10 и 20 лири.
Усилената работа обаче започва чак през 1942 г. До края на 1943 г. са произвеждани по около един милион лири на месец. Качеството на фалшификатите е изключително високо.
Първоначалният немски план е фалшивите банкноти да бъдат хвърляни от самолети над Великобритания с цел да се дестабилизира британската икономика, а и от 1943 г. Луфтвафе разполага с такива възможност. Но след трезва преценка се достига до извода, че произведената валута няма да е достатъчна за целта, а и няма как тази огромна парична маса да постъпи в обръщение.
Тогава е решено с фалшивите пари да се плаща внос от съществено значение за германската икономика, както и да се извършват прекомерно завишени плащания на чуждите агенти на германското разузнаване. До края на войната са произведени 8 965 080 банкноти на обща стойност от £ 134 610 810.
С тази валута хитлеристите купуват преди всичко стратегически суровини, злато, скъпоценности, обменят я за друга чужда валута, заплащат услугите на многочислените си шпиони в чужбина. Вермахтът закупува пак посредством поставено лице (агент под прикритие) британско оръжие, с което въоръжава цяла своя дивизия, уж предназначено за гръцките партизани. Фалшивите стерлинги обаче се реализират най-лесно във фашистка Италия, където отрано очакват краха на диктатора Мусолини и разбират, че вместо обезценените лири е по-добре да имат британски лири.
В началото на 1945 г. ръководството на СС решава, че разполага с достатъчно количество стерлинги и превключва вниманието си към фалшифициране на долари. Крюгер възлага на Смолянов и на още трима затворници да организират печатането на 100-доларови банкноти, още по-сложни от британските. Първите резултати не са сполучливи. Боейки се от приключване на операцията, затворниците се стараят да спечелят време. Накрая Смолянов успява да преодолее проблемите и първите фалшиви долари са готови.
Придвижването на Червената армия принуждава СС да евакуира фалшификаторите, техните машини и продукцията, което предотвратява масовото производство на подправени долари. Есесовците потапят парите в едно алпийско езеро и планират да взривят фалшификаторите в планински тунел. Само атака на американски войски им попречва и охраната избягва по-рано, без да може да избие затворниците.
През април 1945 г., с приближаването на съветските войски, печатарското оборудване от концлагера Заксенхаузен, заедно с работниците-затворници (фалшификатори) са евакуирани в Маутхаузен. В началото на май 1945 г. производствените мощности са транспортирани в Ебензе с цел унищожаването им, но поради бързото настъпление на американските войски, затворниците-фалшификатори, на които е поверено унищожаването на производствените мощности, са освободени на 5 май 1945 г. Останалата на склад продукция от британски лири е потопена в езерото Топлицзее.
През 1959–1963 г. от езерното дъно на Топлицзее са извадени сандъци с фалшиви банкноти, матрицата за отпечатването на банкнотите и списъкът с имената на затворниците, участвали в операцията начело със Соломон Смолянов.
Според мемоарите на Шеленберг, даже след капитулацията на Германия, англичаните с тяхното разузнаване „не са загрели" какво същност се е случило и в крайна сметка въпреки категоричната победа на Чърчил британската лира девалвира.
Малко по-късно след края на войната, когато цялата история с фалшивите британски стерлинги става достояние на широката публика (тъй като вече няма как да се крие провалът), поради британските опасения от допълнително подкопаване на доверието в британската валута е наложено медийно затъмнение по случая.
Поради относително големия размер на „нацистки стерлинги" в обръщение, са изтеглени на произволен принцип около 15% от общия брой на британските банкноти в обръщение — Централната английска банка на практика изтегля от обръщение почти всички купюри с номинал по-голям от £5.
Последният жив затворник от „работилницата на дявола" Адолф Бургер разказва в интервю: „В това време английските банкноти имаха особеност. Те бяха по-големи по размер: 13 на 21 сантиметра. И ги носеха не в портфейл, а просто в джоб, забождайки ги с карфици, за да не се разпиляват. Затова ние нарочно ги пробождахме на портрета на английския монарх. Ние знаехме, че при англичаните това не е прието и само благодарение на това след войната част от подправените пари можаха да бъдат иззети."
След войната есесовецът Бернхард Крюгер е арестуван и прекарва две години във Великобритания, но англичаните предпочитат да се отърват от него без публичен процес поради срама от провала на собственото им контраразузнаване и го екстрадират във Франция. След края на войната Крюгер работи във фирма за производство на хартия и умира чак през 1989 г., когато пада Берлинската стена.
