Едно време предизборната кампания означаваше чукане на врати, организиране на митинги и лепене на марки. Сега включва измисляне на "хаштагове", споделяне на "туитове" и щракания върху бутона "харесвам" (like).
В оспорваната надпревара за британския парламент битката онлайн е може би толкова важна, колкото и битката "на терен". И със сигурност е много по-лична.
Политическата реклама е до голяма степен забранена във Великобритания, а в ефирните медии има строги правила за предизборните предавания. Но те не се отнасят за интернет, така че политическите партии наливат пари в кампании по "ЮТюб", "Фейсбук" и "Туитър", включително в рекламни кампании в американски стил, каквито досега рядко се наблюдаваха във Великобритания.
В консервативните социални медии лидерът на Лейбъристката партия Ед Милибанд е представян като човек, която вдига данъците, безразсъдно харчи пари и бърка в джоба на шотландските сепаратисти. Според лейбъристите премиерът консерватор Дейвид Камерън е "невидимият човек", който страхливо отказва да участва в няколко телевизионни дебата.
Карл Милър, директор по изследванията в Центъра за анализи на социалните медии към мозъчния тръст "Демос", казва, че големите политически партии като никога наливат ресурси, за да "доминиран в цифровия пейзаж". "Това засилено цифровизиране на кампанията е реакция на нещо много важно - електоратът все повече използва дигиталното пространство за получаване на информация и мнения", казва Милър. "Сред младите хора 34 процента казват, че социалните медии ще повлияят на вота, а това е огромен процент", добавя той.
Британските избори невинаги преминават във вежлив тон, но са добре регулирани. Правилата повеляват публикуваните материали "да не съдържат неверни твърдения от лично естество или за поведението на друг кандидат", а платените предизборни материал по телевизията и радиото са забранени. Но онлайн партиите могат да бъдат и плодовити, и злобни, колкото им се поиска. Хуморът, сарказмът и инсинуациите все повече навлизат в политическия речник, като партиите правят от гафовете и противоречивите изявление на опонентите си онлайн картинки и колажи.
Консервативни публикации описват Милибанд като икономически безразсъден социалист, който ще докара страната до хаос. Един консервативен пост във "Фейсбук" казва, че Великобритания под управлението на лейбъристите - какъв ужас! - "ще заприлича на Франция" със социалистическо управление и сриваща се икономика. Видеоклипове на лейбъристите обрисуват Камерън като слуга на богатите, който дава обещания, които не може да изпълни.
В голямата си част онлайн кампанията е вдъхновена от САЩ, където социалните медии помогнаха на Барак Обама да спечели и да запази президентството през 2008 и 2012 г. И двете най-големи британски партии са съветвани от бивши гурута на Обама - лейбъристите от едновремешния му съветник Дейвид Акселрод, а консерваторите от Джим Месина, бивш шеф на предизборния щаб на Обама.
Традиционните предизборни билбордове са до голяма степен заместени от рекламни материали във "Фейсбук" или "ЮТюб", което позволява партиите да отправят посланията се към специфични подгрупи избиратели. В предизборните щабове екипи пишат, теглят и пращат, като изготвят незабавна реакция по време на дебати и други големи предизборни прояви.
Лейбъристите и консерваторите се надяват, че една умна дигитална стратегия може да им даде нужната преднина на 7 май, които според социолозите ще са много оспорвани. Милър казва, че ако изборите бъдат определени от "лайковете" във "Фейсбук, то консерваторите биха спечелили. Лейбъристите са по-добри в "Туитър" и имат предимството, че са подкрепяни от младите.
"Този път има огромна група млади активисти, които работят в полза на Лейбъристката партия", казва консултантът по социални медии Бен Стокман, помагал за кампанията на либералните демократи на изборите през 2010 г. "От тактическа гледна точка лейбъристите са дигитално по-напред в играта".
Съвсем не е ясно дали ретуитовете и лайкове ще преминат в гласове. Но Милър казва, че социалните медии вече променят хода на британската демокрация. Според него те създават "съвършено нов вид политическо послание" - много бързо като реакция, често сатирично и създадено от творци и сатирици.
Стокман е убеден, че социалните медии могат да правят политика "по малко по-демократичен и малко по-прозрачен начин". "Не можеш да избегнеш мигновената реакция, когато кажеш нещо глупаво", казва той.
Но Пол Грийнуд, директор по изследванията и иновациите в агенция с название "Ние сме социални" (We Are Social) смята, че дигиталната революция ще трябва да измине още дълъг път. Той казва, че британските политици се още са с "радиотелевизионен манталитет" и за тях онлайн посланията са "еднопосочна улица". "Смятам, че това е огромна пропусната възможност", казва той.
"Огромна част от електората е разочарован и апатичен и не гласува и това са предимно младите хора. Всички те прекарват много време в социалните медии. Ако някой има добра идея как да стигне до тях чрез социалните мрежи и да им говори на разбираем за тях език, как да се направи по смислена политика, би било страхотно. Но аз не виждам това да се случва", добавя експертът.
БТА
