Както обикновено става, когато латиноамерикански лидери левичари се съберат заедно с представители на САЩ, и този път на Седмата среща на върха на двете Америки имаше множество нападки срещу САЩ. От териториалните набези срещу Мексико през 19-и век до подкрепата от САЩ за свалянето на чилийското социалистическо правителство през 1973 г. и инвазията през 1989 г. в Панама за отстраняване на генерал Мануел Нориега, намесите на Вашингтон в Латинска Америка бяха поводи за укори в речите на венецуелския президент Николас Мадуро и съюзниците му.
Това накара президента Барак Обама да отвърне: "Винаги се радвам на уроците по история, които получавам, когато съм тук." Но историческата среща между Обама и кубинския президент Раул Кастро вчера преди края на форума донесе на САЩ и Латинска Америка перспективата да загърбят историята на недоволство и недоверие и да начертаят курс на по-близко сътрудничество.
Преди срещата на върха се изказваха опасения, че наложените неотдавна от САЩ санкции срещу венецуелски служители може да подкопаят добрата атмосфера, създадена от решението на Обама да възстанови дипломатическите отношения с Куба, но те се оказаха неоснователни.
Помирителният тон беше зададен от Кастро, който се пошегува, че тъй като Куба е била лишена от участие в предишните срещи на върха на ОАД, той има право на по-дълго от предвиденото 8-минутно изказване за 30-имата участващи държавни глави. "Тъй като ми дължите шест срещи, трябва да ми отпуснете шест пъти по 8 минути, което прави 48 минути", каза той през смях.
Въпреки че голяма част от словото му бе посветена на осъждане на агресията на САЩ, кулминацията настъпи, когато кубинският лидер със сериозно изражение изрази възхищение от Обама, изтъквайки, че е прочел двете му мемоарни книги и се е убедил, че той е "честен човек", който не е забравил скромния си произход.
"Казах на президента Обама, че ставам много емоционален, когато говоря за революцията", призна Кастро, отбелязвайки, че Обама дори не е бил роден, когато САЩ наложиха санкции на комунистическия остров. "Извинявам му се, тъй като президентът Обама не носи отговорност за това." По-късно двамата лидери седнаха за първата среща между кубински и американски президенти след революцията през 1959 г., свалила кубинския диктатор Батиста.
Дори Мадуро пусна парата, въздържайки се от заплаха да връчи петиция, подписана от 10 хиляди венецуелци, настояваща за отмяна на санкциите срещу страната му. Вместо това към края на форума, който той нарече "среща на истината", размени няколко думи с Обама, което според Мадуро би могло да отвори вратата за пълноценен диалог между двете страни.
Белият дом съобщи, че Обама е потвърдил загрижеността си от състоянието на демокрацията в дълбоко разединената Венецуела, но в публичната си реч президентът на САЩ се въздържа да окачестви обстановката в тази страна като "заплаха за националната сигурност" - оправданието, с което бяха замразени авоарите на седем венецуелски служители, обвинени в нарушаване на човешките права при миналогодишните антиправителствени протести.
Ричард Файнбърг, бивш служител в Белия дом, помагал в организирането на първата среща на върха на двете Америки в Маями през 1994 г., каза, че перспективата за разведряване между САЩ и Куба е потушила до голяма степен патоса на най-големите критици на САЩ.
"Три от последните четири срещи на върха бяха изпълнени с антагонизъм под влияние на АЛБА, водения от Венецуела блок на левичарските правителства", каза Файнбърг. "Сега ще забележите, че ако доскоро АЛБА печелеше подкрепа от средната класа, вече не е така."
Мексиканският президент Енрике Пеня Нието не спомена санкциите срещу Венецуела на вчерашната среща. Дилма Русеф от Бразилия го направи, но накратко и очевидно за консумация от левите й привърженици у дома. Дори Кастро, отдавнашен твърд съюзник на Венецуела, посвети толкова време на санкциите, колкото на други отдавнашни оплаквания като съдебната битка на Еквадор с чуждестранните петролни корпорации и историческите претенции на Аржентина към управляваните от Великобритания Фолклендски острови.
Ентусиазмът за сближаването с Куба беше огромен и Обама призова към "нова глава на ангажименти" в отношенията на САЩ с Латинска Америка, но и той призна, че промяната ще е постепенна.
Много латиноамериканци, живели през Студената война, когато САЩ подкрепяха регионалните диктатури, остават дълбоко скептични към Вашингтон. За много от тях едностранният акт срещу Венецуела е връщане към твърдата политика, която Обама обещава да прекрати.
Регионалните лидери очакват Обама да изпълни обещанията за отстраняване на Куба от списъка с държавите, подкрепящи тероризма, и отмяна на търговското ембарго - две ключови пречки по пътя към нормализацията с Куба и по-добри отношения в региона.
Латиноамериканските лидери се отказаха от заключителна декларация. Но атмосферата беше значително по-топла, отколкото на предишната среща на върха в Колумбия през 2012 г., която приключи със закана от много лидери, че повече няма да участват в подобни срещи със САЩ, докато Куба не бъде включена.
Отвъд политиката има и икономически мотиви за обновяване на отношенията между САЩ и Латинска Америка. Бумът в Латинска Америка от последното десетилетие вече го няма и това принуждава към икономии левичарските правителства, останали на власт чрез щедри социални програми.
Забавянето на китайската икономика означава по-малко поръчки на венецуелски петрол, чилийски мед и перуанско злато. Но икономиката на САЩ почти е възстановила предишната си сила след дългата рецесия и американските компании се оглеждат за доставчици. Латинска Америка е естественият пазар.
"Ние можем да посветим много време на проблемите от миналото и аз предполагам, че е възможно САЩ да бъдат използвани като извинение за политическите проблеми, възникващи периодично", каза Обама на латиноамериканските лидери. "Но това няма да донесе прогрес. Това няма да реши проблемите на децата, които не мога да четат, които нямат достатъчно храна. То няма да направи страните ни по-продуктивни или по-конкурентни в глобалната икономика."
БТА
