Анексията на Крим и след нея конфликтът в Източна Украйна разбиха доверието между Запада и Русия. Конфронтацията наистина е небивала от съветската епоха насам, но не всички мостове са изгорени. "Просто вече липсва всякакво доверие", констатира Джуди Демпси от института "Карнеги Юръп" година след избухването на конфликта, отнел над 6000 живота.
"Руснаците направо ревизират международните правила. Това създава проблем с доверието и в крайна сметка ситуацията е далеч по-непредвидима, отколкото през студената война", казва със съжаление дипломат от НАТО.
НАТО отвърна на анексията на Крим през март 2014 г., като прекъсна изцяло практическото сътрудничество с Русия. Оттогава руски официални лица нямат достъп до централата на алианса в Брюксел. НАТО засили въздушното и морското патрулиране на балтийските страни и Черно море, взе и мерки да адаптира войските си, като формира части за бързо реагиране, готови да се разгърнат в случай на криза за няколко дни.
Руският президент Владимир Путин обвинява НАТО, че в източноукраинския конфликт действа като "чуждестранен легион" - чрез батальони от доброволци, сражаващи се на страната на украинската армия, за да "възпират Русия".
Неотдавна той призна, че руски командоси са участвали в анексията на Крим, но все още отрича обвиненията на Запада, че Москва подпомага с войници и оръжия проруските сепаратисти.
През юли 2014 г., след като самолет на Малайзийските авиолинии бе свален с ракета над Източна Украйна, ЕС наред със САЩ задейства друго оръжие - икономически санкции, изолиращи руските банки, отбранителната и петролната промишленост от финансите на Европа. Независимо от разногласията между застъпниците на идеята за твърд курс и страните, по-сговорчиви към Русия, европейците действаха сплотено. "Забележително е всъщност, че единството им устоя", коментира Джуди Демпси - "неочаквано за Путин", уверява тя.
"Донбас ще ни разделя" Оттогава - въпреки изключването на Русия от Г-8, каналите за политически диалог остават отворени, но редките срещи на най-високо равнище се превръщат в разговор между глухи. "През всичките тези години Русия предлагаше едновременно на НАТО и на ЕС да направим нещо заедно, да обсъдим проблемите, но отговорът бе: "Не, благодарим". Русия бе изключена от диалога", заяви неотдавна влиятелният руски депутат Константин Косачов при посещение в Брюксел по покана на Германския фонд "Маршал".
"Американците заеха наистина радикална позиция към Русия. "Рестартирането" от 2009 г. (когато Обама призова за ново начало в отношенията) е погребано окончателно", посочва Вивиен Пертюсо от Френския институт за международни отношения (IFRI).
ЕС не предвижда никакво смекчаване на санкциите, преди да бъдат изпълнени изцяло и докрай мирните споразумения, подписани в Минск през февруари.
Европа впрочем цени твърде много икономическите връзки с Русия, тъй че се обявява и за по-нататъшно сътрудничество. "Държа на схващането, че сме надживели студената война", заяви неотдавна първият дипломат на Европа Федерика Могерини.
"Ние сме съседи, а географията е като семейството - няма как да я смениш", изтъкна Могерини и напомни, че ЕС е "основният търговски и инвестиционен партньор на Русия". Тя отбеляза и плодотворното сътрудничество в ядрените преговори с Иран, спомена също, че ЕС посредничи в газовия спор между Киев и Москва.
Реалистичен подход, към който се придържа и Германия, гласи оценката на Вивиен Пертюсо. "Ангела Меркел истински се дразни от действията на Владимир Путин, затова са в твърде обтегнати отношения. Но ако оставим санкциите настрана, германско-руският икономически обмен не е претърпял радикален спад", забелязва той.
"Затопляне" ще има, само ако Путин се откаже от досегашната си политика и направи някакви първи стъпки, предупреждава обаче европейски дипломат. Защото "Донбас - този замразен конфликт, винаги ще ни разделя".
БТА
