Имигрантите от Африка, Азия и Близкия изток използват много пътища, за да влязат нелегално в Европейския съюз и всички те са свързани с вероятни разочарования и ненадейни опасности. Най-новият път през задната врата на Европа - Балканите, е съпроводен с жестоко отклонение - епично 250-километрово пътешествие, което става все по-популярно, независимо от това, че повечето, които се опитват да го направят, се провалят.

Този месец Асошиейтед прес пътува в продължение на десет дни и нощи с 45-членна група имигранти от Западна Африка, опитващи се да стигнат до Германия и Франция през Унгария, крайната точка на западнобалканския маршрут. Много преселници от години не успяват да достигнат до сърцето на Европа по други морски или въздушни пътища и откриха наскоро, че новият път поставя своите собствени особени изисквания към онези, които го пробват.

Предлагаме ви историята на имигрантите от събирането им на 27 февруари в северния гръцки град Солун през десетте дни на нарастваща агония и провал освен за неколцина щастливци. 32 мъже и 11 жени, наблъскани в приземен апартамент от две стаи, напуснали Западна Африка в търсене на по-добър живот в Европа. Отнело им месеци, а на някои и години, за да стигнат до този момент на надежда.

Две от жените водят със себе си деца на десет месеца, родени по време на пътешествието - момчето е било родено в Гърция, а момичето - в Турция. Повечето са дошли през Турция и след като платили на контрабандисти около 1000 евро всеки, отплавали към близките гръцки острови, за да търсят убежище на територия на ЕС. Но никой от тях не иска да остане в Гърция с нейната безкрайна дългова криза и висока безработица. За да избягат, означава да се насочат на север към Унгария през бивша Югославия и основната връзка в пътуването - Македония, трябва да бъде премината пеш заради солените наказателни глоби за трафикантите.

Контрабандистът, бивш войник, който осигури на АП достъп до групата при условие, че остане анонимен, строго казва на своите клиенти да бъдат готови за едно предизвикателство, което ще изисква палатки, спални чували, дрехи за студено време, добри обувки и много чорапи. Той им обещава да ги отведе до сръбската граница за десет дни за цена средно по 500 долара на човек. Неколцина отиват до магазина за необходими продоволствия в последната минута.

Всички спят на пресекулки на пода. До границата Отнема половин ден на цялата група да се качи на автобуси на централната автогара в Солун, пълна с групи азиатски и арабски имигранти - голям контингент за имиграционната полиция, която проверява лични документи. Двама от 45-те африканци се провалят на тази първа пречка и са изправени пред арест, защото нямат документи, които да ги идентифицират като търсещи убежище.

Останалите започват дългата си разходка един час на север в гръцкия граничен град Поликастро. Те следват активна железопътна линия над разнебитен дървен мост през горите в продължение на десет часа, стигайки до границата с Македония малко преди полунощ. Преценява се, че е твърде късно за преминаване.

Времето е студено, но ясно и те спят под открито небе. Следващата нощ по-голямата част от ходенето ще бъде по тъмно, за да бъде намален рискът да бъдат засечени, арестувани или депортирани обратно в Гърция. Те преминават границата под носа на полицейски наблюдателен пост на върха на хълм. След като претичват на малки групи през голяма магистрала, те издигат десет палатки в Македония в добро настроение.

Път към гибел

Раздорите започват, когато един имигрант, доверено лице на трафиканта, губи телефона си и иска всеки да бъде претърсен. Групата преминава през планинско било, пътен възел, зеленчуково поле и реки по време на 40-километровия преход, който приключва в 4 часа сутринта под надлез на магистрала. 34-годишна жена от Мали с болки в крака кара групата да спре по средата на пътя. Мъж я носи половин час, след това казва, че или трябва да ходи или ще бъде изоставена. Следващата сутрин подозренията за кражба сред имигрантите прераства в сериозен скандал. Трафикантът предупреждава, че ще ги върне всички в Атина, ако не се помирят.

Те го правят. Времето става все по-лошо и дъждът преминава в сняг. Двете десетмесечни бебета не могат да бъдат утешени по време на нощния студ, групата закъснява два дни и гладът надвива духа. Групата намалява на 42-ма, след като 41-годишен мъж, придвижващ се с бастун, не може да продължи и е оставен близо до село, за да бъде върнат в Гърция. На шестата нощ ходене групата най-накрая стига до град Неготино, все още на повече от половината път до сръбската граница. С паднал дух и много въпроси за това защо са предприели пътуването. Някои обвиняващи жените и децата, че ги бавят. Два дни по-късно снеговалежът се засилва и някои от палатките се късат.

Имигранти от Афганистан и Сирия бият африканците, за да им вземат палатките, а групата не се смесва заради страх от кражби. Нещастия и хаос На деветия ден камерунската майка на 10-месечното момченце казва, че не може да продължи и те я изоставят през нощта в православна църква. Останалите 40 души продължават да следват пътя северно от река Вардар до първия голям град по маршрута, Велес. Трафикантът казва, че трябва да изчакат докато се стъмни и да вървят покрай влаковата линия.

Но след 145 километра пеш, късметът им свършва. Младежи виждат африканците и започват да крещят обиди срещу тях. Появяват се двама полицаи и, виждайки големия брой имигранти, използват палките си срещу тях. Петима са арестувани, включително майката на 10-месечното момиче. По време на сблъсъка детето е отнесено от друг имигрант. Друга жена е със счупен глезен и е настанена в болница. На следващия ден трафикантът и всички от групата с изключение на 13 души са в македонски затвор и са върнати обратно в Гърция.

Нов опит

В момента, в който имигрантите са разтоварени на границата и им е наредено да вървят обратно в Гърция, много от арабите и азиатците правят бърз обратен завой, изчезвайки в гората и отново опитвайки късмета си в Македония. Падналите духом африканци тръгват към убежището си в Солун, за да се реорганизират. Малцина, сред които майката на 10-месечното момче, се отказват и се връщат в Атина. Десет дни след провала във Велес, трафикантът тръгва отново с 33-ма клиенти, сред които е и майката на 10-месечното момиче. Детето чака на сръбската граница като част от 13-те имигранти от първата група, които са стигнали до убежище на границата със Сърбия.

Без деца, които да бъдат носени, втората групата напредва по-бързо, докато полицията не ги арестува южно от Велес. Тази седмица трафикантът предприема трети опит, в който участват поне 20 души от първите два неуспешни опита. Майката, разделена от детето си, също участва. Това е третият й опит за три седмици да стигне до съпруга, майка си и други нейни роднини в Париж. След като походът се възобновява, малцина от имигрантите, избегнали полицията във Велес, изпращат радостни съобщения на приятелите си; платили са по 100 евро на човек на трафикантите, за да бъдат прекарани нелегално през Сърбия и са в Унгария, вход за преминаване в ЕС без граничен контрол. Опитвайки достатъчно, казва трафикантът, всеки ще успее.

БТА