Саудитска Арабия оглави 10-членна коалиция, която на 25 март предприе въздушни удари срещу цели на хусите в Йемен. Остава неясно кои страни са се включили в коалицията и какви наземни цели са набелязани, но се говори, че участниците са Обединените арабски емирства, Кувейт, Йордания, Катар, Бахрейн, Пакистан, Мароко, Египет и Судан. Трябва да се отбележи, че Съединените щати заемат второстепенно място в операцията, като ограничават ролята си до "логистична и разузнавателна подкрепа". Дори с тази ограничена роля Съединените щати могат да окажат решаваща подкрепа, когато става дума за удари с прецизно насочване.
При положение че няма буфер за защита на кралството, на Саудитска Арабия от стратегическа гледна точка й се налага да ограничи напредъка на хусите в Йемен. Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Макар Саудитска Арабия да е подложена на огромен натиск да спре настъплението на хусите в Йемен, само военновъздушни действия едва ли ще имат голям ефект. Ако не бъдат включени подготвени сухопътни сили, които да действат съгласувано, въздушната мощ ще служи само като допълнение към сухопътната.
Без необходимата координация между структурите за събиране на информация, наблюдение, разузнаване и ударните сили на саудитците, техните съюзници и САЩ на Саудитска Арабия ще й е много по-трудно да избегне съпътстващи щети при въздушните си удари, особено в гъстонаселена градска среда. В крайна сметка съпътстващите щети, включващи цивилни жертви, са факторът, който ще насочи погледите на много джихадисти към кралството.
Именно тук идва ролята на Съединените щати. Белият дом поддържа тясна връзка със саудитците на етапа на планиране, а Вашингтон обяви, че ще предостави логистична и разузнавателна подкрепа за операцията. С американска помощ в събирането на информация, наблюдението и разузнаването предвожданите от Саудитска Арабия сили може да съумеят да нанесат прецизни удари.
Операцията може да се развие по сходен начин със събитията в Ирак и Сирия, при положение че целта е да се нанесе удар по материално-техническата база на хусите и подкрепящите Салех сили и да се отслаби способността им да използват и придвижват тежки оръжия като танкове и артилерия. Все пак подобни въздушни удари няма особено да ограничат "пехотата" на хусите, а ограниченията за сухопътна операция остават.
Саудитска Арабия освен това не може да очаква да повтори успешната си намеса в Бахрейн през 2011 г., когато помогна на правителството да потуши въстание, в което участваха предимно шиити. Потушаването на бунт на хусите, подкрепян както от Иран, така и от предимно сунитските въоръжени сили, верни на бившия йеменски президент Али Абдула Салех, е мисия, която доста надхвърля възможностите на предвожданите от Саудитска Арабия сили, да не говорим за политическата воля на която и да е от тези държави. Освен това в обширния район, в който се водят боевете, има различни групи, борещи се за влияние, като Ал Каида на Арабския полуостров и сепаратистите от Юга, а това допълнително усложнява нещата.
Най-доброто оръжие, което Саудитска Арабия може да използва по отношение на Йемен, е финансовата й мощ. Иран вече изпитва трудности да финансира скъпи войни в Сирия и Ирак и не е особено надежден финансов покровител за хусите. Най-доброто, на което могат да се надяват саудитците при тези условия, е съчетанието от финансов и военен натиск да доведе хусите - или поне Салех - до масата за преговори.
Това ще отнеме време и в никакъв случай не е сигурно. Същевременно Саудитска Арабия ще действа при значителни ограничения в тази военна операция. Като се имат предвид ограниченията за цялостна сухопътна операция, предвожданите от Саудитска Арабия сили вероятно ще се съсредоточат върху военновъздушна кампания и ембарго за контролираната от хусите територия. Потвърждаването на коалиционните партньори също така ще разкрие важни неща - не само кой участва, а и кой се набива на очи с отсъствието си. Оман например граничи с южната част на Йемен и има деликатни отношения с Иран - Маскат даже беше ключов посредник между Съединените щати и Иран при тайни преговори - и би предпочел да не се включва в тази битка.
Турция е още един важен играч, който трябва да бъде наблюдаван, въпреки че засега няма признаци Анкара да е сред десетте членки на коалицията. Турция отдавна се бори да стане лидер на сунитите в региона, макар че Саудитска Арабия поема водачеството, опитвайки се по военен път да противодейства на Иран и неговите съюзници от Сирия до Ирак, а сега и Йемен.
Малък брой членове на пакистанските сили за специални операции са в Саудитска Арабия - както се твърди, за учението "Самсам 5″, но те може да са използвали тренировъчните дейности като прикритие за оказване на подкрепа на саудитските гранични войски. Забележително би било участието на Судан в тази операция - не заради военните му възможности, а единствено заради политическата му подкрепа. През последните няколко месеца Саудитска Арабия и Египет усилено агитират Хартум да намали сътрудничеството си с Иран, като по този начин бъдат ограничени маршрутите за доставки, минаващи през Судан и Синай за Газа.
Фактът, че Саудитска Арабия е успяла да събере коалиция от 10 сунитски държави за една неминуемо неясна мисия в Йемен, показва една важна истина: Съединените щати вече не са тези, които първи реагират на кризи в този регион, въпреки че продължават да играят решаваща роля в логистичен план от задна линия. Време е играчите в региона да поемат водачеството.
Междувременно Съединените щати ще продължат преговорите с Иран, като държат отворени възможностите си и остават готови да работят с всички страни по протежение на междуобщностната разделителна линия с цел уреждане на ситуацията в региона. Този ден най-добре илюстрира стратегията на баланса на силите: в същия ден, в който Съединените щати предоставиха въздушна подкрепа на предвождана от Иран операция в сунитската крепост Тикрит в Ирак, те оказват разузнавателна и логистична поддръжка на предвождани от Саудитска Арабия сили в Йемен. Добре дошли в новата реалност в Близкия изток.
Още по темата: Военната операция на арабските сунитски страни създава предпоставки за конфронтация с шиитски Иран
Саудитска Арабия и арабските страни от Персийския залив предприеха в Йемен военна операция, включваща въздушни удари, срещу бунтовниците хуси, затягащи хватката си над град Аден, където потърси убежище йеменският президент Абд Рабу Мансур Хади.
Интервенцията срещу подкрепяните от Иран шиитски милиции заплашва да превърне сунитско-шиитската студена война в по-пряк конфликт, пише британският в. "Файненшъл таймс". След драматичен ден, наситен със събития - хусите щурмуваха военновъздушна база недалеч от Аден, беше съобщено, че йеменският президент Абд Рабу Мансур Хади е избягал от Аден по море, което съветниците му опровергаха - йеменският външен министър заяви, че сунитските страни от Персийския залив са се отзовали на поисканата от йеменското правителство военна интервенция за обуздаване на настъплението на хусите.
Тази стъпка създава предпоставки за конфронтация между преобладаващо сунитските страни и шиитски Иран, който те обвиняват в намеса във вътрешните работи на страните в арабския свят, като подпомага групировки като хусите - последователи на шиитското течение зайдизъм, посочва вестникът.
Според анализатори Саудитска Арабия възприема отбранителна позиция по саудитско-йеменската граница в съседство със централната територия на хусите или може би се опитва да въвлече силите на милицията в битка на втори фронт в северните планински райони.
Възможно е също сунитските страни да планират общи сили в подкрепа на Хади, когото те, заедно с ООН, подкрепят като легитимен президент.
Хусите, които контролират столицата Сана от септември миналата година, твърдят, че настъпват към Аден, за да пресекат нарастващото влияние на Ал Каида. Според тях терористичната организация се е включила в коалицията на Хади с преданите му военни и племената от Юга. Анализаторите се опасяват, че бойците на Ал Каида, които имат силно влияние в Централен Йемен, може да се превърнат в ударна сила на евентуална сунитска отбрана, задълбочавайки поляризирания междуверски конфликт.
Настъплението на хусите набра скорост след кървавите бомбени атентати миналата седмица в две джамии в Сана, взели многобройни жертви сред зайдитските богомолци. Според анализатори бързият щурм на хусите цели да запази териториалните им завоевания, преди потенциална военна интервенция или мирни преговори.
Саудитски представители заявиха, че ще предприемат необходимите мерки, ако мирните усилия (оглавени от пратеника на ООН в Сана Джамал Беномар) пропаднат. Катар се опита да убеди ключови йеменски посредници да се срещнат в Доха, за да се договори мир, но засега военните действия получават преимущество пред дипломацията, заключава "Файненшъл таймс".
БТА
