Една и съща провокация се повтаря редовно: в малкото селце Горна Маоча в североизточната част на Босна постоянно се появяват знамена на така наречената Ислямска държава /ИД/ - ту над една къща, ту над друга. Реакцията на властите по правило не закъснява: отряд на босненската Агенция за национална сигурност SIPA (State Investigation and Protection Agency) от Сараево пристига в трудно достъпното село, само че дотогава байряците по правило вече са изчезнали.
Властите на Босна/Херцеговина не се радват на голяма почит от страна на местното население, защото имат славата на мудни и корумпирани. В случая с радикалните ислямисти обаче, те едва ли могат да бъдат обвинени в бездействие. Властите станаха особено бдителни и активни, откакто през 2011 г. 23 годишният тогава Мевлид Яшаревич, въоръжен с автомат Калашников, посред бял ден се опита да нападне американското посолство в Сараево. През юни миналата година беше приет закон, който забранява на гражданите на Босна/Херцеговина да се бият в чужди страни и армии. Който набира джихадисти или сам тръгне на джихад може да бъде бъде осъден на лишаване от свобода до 10 години.
Покрай случая с Мевлид Яшаревич, мнозина босненци за пръв път чуха името на селцето Горна Маоча, от което произхождаше атентаторът. Дори външният му вид - с гъста брада и дълга роба - издаваше принадлежността му към уахабитите. Това течение на сунитския ислям се практикува например в Саудитска Арабия. Неговите привърженици понякога биват наричани и салафити, независимо, че двете ултрарадикални течения се отличават в някои отношения. Общото между тях е, че пропагандират "връщане към корените" на исляма, под което те разбират спазването на догматични и сурови религиозни предписания.
Диалогичен, европейски ислям
Това разбиране за исляма обаче е пълната противоположност на сунитско-ханефитския ислям, който от векове се практикува в Босна/Херцеговина, казва професорът по ислямска теология от университета в Сараево Енес Карич. С османското господство над Босна/Херцеговина, започнало през 1456 година, започва и процес на ислямизиране на местното население.
Този процес обаче протича постепенно, в течение на повече от 160 години, казва Карич. Може и да е имало хора, които са приемали исляма по религиозно убеждение, голямата част от местното население обаче се помохамеданчва по прагматични съображения - поради това, че данъците за мюсюлмани в Османската империя са били по-ниски от тези за останалите, поради това, че за мюсюлманите са били запазени всички висши постове в държавната администрация, както и правото да притежават земи.
Ислямът в Босна/Херцеговина се развива като "градско учение", чиито най-важни интерпретации са идвали от градските медресета - т.е. училищата за изучаване на Корана. Освен това ислямът в Босна/Херцеговина не е "затворен в себе си", той винаги се е намирал в постоянен диалог с другите религии на страната: католицизма, сръбското православие и еврейството.
Особено след 1878, когато Хабсбургската династия окупира Босна/Херцеговина, местните мюсюлмани започват да живеят в досег с една светска империя, в която религията играе роля, но не доминира над ежедневието. Може би затова модерните жени в днешна Босна/Херцеговина се смятат за истински мюсюлманки, макар и да не носят ислямски забрадки.
Това, че независимо от тези толерантни традиции на исляма в Босна/Херцеговина се появиха и представители на крайното ухабитско учение, се дължи преди всичко на войните около разпадането на бивша Югославия от 1992 до 1995. По онова време заприиждаха доброволци от различни ислямски държави, за да се бият на страната на мюсюлманите. След войните не всички бойци напуснаха страната. Много от тях взеха босненски паспорти и започнаха да набират привърженици за радикалните си идеи сред младите босненци. А и редица богати фондации от Саудитска Арабия започнаха щедро да финансират строежите на джамии и популяризирането на уахабитското учение.
Проблемът с чуждите бойци
От редиците на тези "нови" мюсюлмани явно произхождат и споменаваните от медиите около 160 босненци, за които се твърди, че се биели на страната на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Техният радикализъм не се одобрява нито от ходжите в босненските джамии, нито от преобладаващата част на мюсюлманите в Босна/Херцеговина. Само че бедността и лошите икономически перспективи на страната стимулират радикализирането в религиозната област, твърди Денис Грац, председател на социаллибералната партия "Наша странка".
В същото време има и босненски политици, които "ухажват" турския президент Ердоган - считан за поборник на неоосманската линия в турската външна политика и на един консервативен ислям, от който се предполагаше, че Турция отдавна се е отказала. Грац, който сам е мюсюлманин, казва за родината си: "Тук в Босна ние живеем по правилата на един ислям, чиято традиция е съвсем своеобразна, европейска. Светският характер на държавата за нас е нещо естествено и изобщо не се поставя под въпрос от мнозинството".
В изследване на Американската военна академия в Уест Пойнт анализаторът Стивън Олуич съвсем точно описва дилемата, в която се намира Босна/Херцеговина, но и западната международна общност: "Способността на Босна да се противопоставя на екстремистите и на един радикален ислям силно зависи от постоянния ангажимент на Запада за този регион, както и от способността на умерените босненски мюсюлмани да посрещнат предизвикателствата на радикалния ислям." Поне второто изглежда гарантирано, защото мнозинството от мюсюлманите в Босна/Херцеговина отхвърлят радикалните интерпретации на исляма.
DW