Изненадващ е всъщност единствено моментът, в който Меркел взе това решение: дори най-близките ѝ сътрудници смятаха, че тя ще изчака да види как ще се развият събитията в Източна Украйна. Че ще задържи този силен коз с високо символично значение колкото е възможно по-дълго в ръцете си. Че ще претегли внимателно и на спокойствие всички плюсове и минуси.
"Денят на победата" е събитие с огромно значение за Русия. В страната няма друг празник, който да е така силно емоционално зареден, както 9 май - датата, на която руснаците всяка година празнуват капитулацията на нацистка Германия.
На живот и смърт
За Съветския съюз залогът във Втората световна война беше изключително висок, защото не ставаше дума просто за победа или поражение. За руснаците въпросът опираше до оцеляването им като народ, а за Русия - до оцеляването ѝ като културно пространство. Седемдесет години по-късно белезите от войната с нацистка Германия, отнела живота на повече от 20 милиона съветски граждани, продължават да са видими в руското общество.
Ангела Меркел знае това много добре. Нещо повече - усещала го е по време на пътуванията си до Русия в студентските години. Но независимо от всичко това тя отказа да приеме поканата за празненствата в Москва на 9 май. Защото няма да е чудно, ако във военния парад на Червения площад преминат и подразделения, участвали в анексирането на Крим или пък в необявената война в Източна Украйна.
Във Втората световна война Русия се сражаваше срещу германския фашизъм. И именно този исторически факт обезоръжава руската държавна пропаганда, която твърди, че действията на Москва в Украйна представлявали "борба срещу фашизма", и по-точно - срещу "хунтата в Киев". Това обстоятелство също може да е допринесло за решението на Меркел да не маха с ръка от трибуната на Червения площад, откъдето с просто око се вижда и мястото, където наскоро беше убит руският опозиционер Борис Немцов.
Стари болки и нови страхове
И все пак: мотивите на Меркел да не отиде в Москва са съвсем различни от тези на други европейски лидери, които също отказаха да присъстват на деветомайските празненства. За поляците, литовците, естонците и латвийците настъплението на Червената армия постави началото на нова ера на потисничество и зависимост. А днес тези страни отново се чувстват застрашени от неоимпериалистичната политика на Путин.
За да няма недоразумения, на това място трябва да кажем, че отказът на Меркел да отиде на Червения площад в никакъв случай не е опит за бягство от спомена за страданията, причинени на руснаците от германските войски. Ден след деветомайския парад, заедно с Путин тя ще положи венец на гроба на незнайния войн край стените на Кремъл. Руснаците със сигурност ще разберат този мълчалив жест на германската канцлерка.
Една загадка
Все още не е ясно дали Обама, Камерън и Оланд, които са лидери на някогашните съюзници на Съветския съюз, ще присъстват на деветомайските празненства. Съвсем сигурно е обаче, че севернокорейският диктатор Ким ще пристигне за парада в Москва. Без да е ясно какво ще търси точно той там. На Ангела Меркел вече не ѝ се налага да размишлява над тази загадка.
DW