Европейска армия, за чието създаване копнее председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в разгара на днешното напрежение с Русия, всъщност е 60-годишна химера, неуспяла до ден-днешен да добие плът, изтъкват аналитици. "Армия, обща за всички европейци, би показала на Русия, че се отнасяме сериозно към защитата на ценностите на ЕС", обясни Юнкер пред германския в. "Велт ам зонтаг".
Наличието на общи сили би дало и възможност да се рационализират военните разходи на 28-те страни от ЕС, да се насърчи военната интеграция между тях. Това "би спомогнало да разработим обща външна политика и политика за сигурност", при положение че "имиджът на Европа съществено е накърнен (. . .) Изглежда не ни приемат сериозно", добави той.
Осъществените икономии може да достигнат 120 милиарда евро годишно, твърди Еврокомисията и отпраща за подробности към срещата на държавните и правителствените глави през юни, която ще разгледа по-специално въпроси на отбраната.
"За това се говори от 60 години насам", изтъква Джайлс Мерит, генерален секретар на мозъчния център "Приятели на Европа", по повод провала на замисляната през 1954 г. Европейска отбранителна общност заради френските депутати, които отхвърлят проекта. Европа се стреми тогава да сплоти редици пред лицето на комунистическата заплаха, ширеща се в Азия, като използва и бъдещи части от германската армия, но този вот обезсърчава за десетилетия напред всички инициативи в отбранителната сфера.
"Това е чиста илюзия", коментира Вивиен Пертюзо от Френския институт за международни отношения. "Една европейска армия няма нищо общо с Русия, само Юнкер си знае какви допълнителни предимства би донесла такава армия в контекста" на напрежението между Брюксел и Москва заради кризата в Украйна, добавя Маркус Каим от Политическия институт SWP в Берлин.
Най-вече защото са твърде малко страните, готови да жертват било то и унция от националния суверенитет в полза на федерална европейска армия. А щом стане дума да се подготви мисия, каквато са например 600-те души, разположени днес в Централноафриканската република, често е трудно да се намерят доброволци.
"Непредвидимият ЕС" "Логично е страните членки да си сътрудничат по въпроси от отбраната, за да имаме повече сигурност (. . .); не е добре обаче ЕС да разполага със способности, армии, въздушни сили и всичко останало", заяви през декември 2013 г. британският премиер Дейвид Камерън.
Предложението в Брюксел да се изгради главна квартира на европейските сили, дошло в разгара на разногласията между САЩ и някои европейски държави по повод намесата в Ирак през 2003 г., бе посрещнато на нож от най-изявените атлантици и претърпя провал.
Юнкер впрочем увери, че не става дума за конкуренция с НАТО, където членуват 22 от 28-те страни в ЕС; това обаче е основният аргумент на неприемащите идеята за европейска армия. "Много страни се крият зад гърба на Великобритания", включително Франция и Германия, заявява Маркус Каим. "Най-малките страни залагат на НАТО. Те не желаят да зависят от непредсказуемия ЕС", допълва той.
С оглед ролята на Русия в украинската криза Северноатлантическият съюз е осъзнал нуждата да се върне към своето начало - колективната отбрана срещу агресия отвън. В момента пактът се опитва да успокои страните от източния си фланг, където засили мисиите на своята въздушна полиция и създаде сили за бързо реагиране от 5000 бойци.
Европейците се ангажираха да сътрудничат в областта на тежката техника и ще направят равносметка през юни. "Всъщност обаче държавите ревностно бранят икономическите си интереси" и се сражават срещу всичко, способно да конкурира съответната национална индустрия, смята Джанис Емануилидис от аналитичния Център за европейски политики.
Създадена през 2004 г., Европейската отбранителна агенция има задача да подпомага сътрудничеството в сферата на въоръженията и да укрепва индустриално-технологическото осигуряване на отбраната на ЕС. Тя се занимава предимно с проблеми около дозареждането на бойни самолети в полет, използването на дронове и сателитните комуникации.
БТА
