В траурната възпоменателна демонстрация за Борис Немцов тази неделя в Москва участваха близо 50 хиляди души - според експертни оценки 4 или 5 пъти повече, отколкото биха дошли на първоначално обявеното протестно шествие "Пролет" в район Марино в руската столица.

Понякога чуваме в такива ситуации: "Какво толкова се стреснаха всички заради смъртта на един политик или журналист? Те да не са нещо повече от другите? Знаете ли колко убийства стават всеки ден?".

Отчасти си е така. Но щом един политик и журналист е убит, както е изразът, "във връзка с професионалната му дейност", това са изстрели срещу свободата. И мнозина, които я скъпят, виждат в станалото нападение срещу тях самите.

Какъв бе покойният? Най-малкото, един от лидерите на либералната опозиция. Според анкети по най-различни въпроси - от връзките със Запада до отношението към ЛГБТ (лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните, б. пр.) - либерални нагласи имат 12 до 15 на сто от населението. Малцинство наистина, но съвсем забележимо.

Явно го усеща и Кремъл. Не при всяко шумно убийство президентът поднася съболезнования на майката на жертвата и й обещава престъпниците да бъдат открити.

Създава ли разправата с Борис Немцов нова обществено-политическа ситуация в Русия? Наблюдателят Артьом Кречетников от руската редакция на Би Би Си потърси за отговор експерти.

Александър Кинев, ръководител на регионалните програми към Фонда за информационна политика: Събитието е безпрецедентно. При всичкото ми уважение към Анна Политковская, Галина Старовойтова и Сергей Юшенков (б. пр.: жертви на привлекли медийното внимание политически убийства от последните години в Русия), Борис Немцов е личност от друг мащаб.

Той е не само известен, но и бивш първи вицепремиер, сиреч човек от висшето държавно ръководство. До смъртта си бе съпредседател на една от ключовите партии (в Русия), която, макар и непредставена в Държавната дума, заема важен сегмент от политическия спектър и може да организира масови публични прояви.

Случаят бележи твърде опасна тенденция, безспорно свързана с масовата истерия от последните месеци или дори години, ако броим от 2012 г. насам. У нас охулват опозицията, подхвърлят в публичното пространство термини като "национал-предатели", "пета колона" и т. н., разпалват омраза, насъскват една част от обществото срещу друга.

Мнозина са податливи на внушения, а хората в силовите структури, например, са същите потребители на пропаганда като домакините. Явно някои са приели пропагандата като указание.

Според мен властта силно прекали и фактически е създала условия за гражданска война в страната. Част от гражданите са готови да убиват всеки несъгласен с техните убеждения, което не може да се търпи в едно нормално общество.

Не бих говорил за точка, от която връщане няма - по-скоро за кръстопът, на който стои властта. От този избор на стратегия ще зависи развоят на събитията занапред. Трябва или да бъде понижен градусът, да се смени информационната политика на телевизиите, да започне диалог, изпълнен с уважение, да се търсят схеми за гражданско съгласие.

Или тръгваме към друг вариант, за който навярно настоява част от елита, свързана със силовите структури - пренебрежението и сплашването да продължат с надеждата страхът да реши някои проблеми. Този път обаче води към катастрофа. Бумерангът винаги се връща, и то в наши дни по-бързо, отколкото през 19-и век.

Тъй че ситуацията може или да се подобри донейде, или ще се влошава още повече.

Има вероятност случаят да бъде разкрит; на мен обаче не ми се вярва. Григорий Голосов, професор по сравнителна политология в Европейския университет, Санкт Петербург: В руската политика не се появи нищо ново; затвърдиха се обаче тенденциите, възникнали по-рано.

Убийството на Борис Немцов постави точките над i-тата в смисъл, че разцеплението в обществото по повод събитията в Украйна бе оглушително потвърдено. Покойният се превърна в символична фигура.

Михаил Ремизов, президент на Института за национална стратегия: Ще е голямо преувеличение да говорим за точка, след която няма връщане, или за нова реалност. Но става дума за крайно неприятен сигнал: връща се практиката на политически убийства, забравена за известно време в Русия.

Тревожен звън отекна за всички, но най-вече за политическата класа. Щом хората, свързани с политиката, усетят повишен риск и дискомфорт, това ще повлияе зле поведението на играчите.

Колкото до мотивите, засега няма никаква яснота. Част от обществото априорно е убедена, че за всичко и винаги е виновен Кремъл, друга част пък вини "държавния департамент" - като събирателно понятие.

Дръзкото убийство досами Кремъл, под носа на Федералната служба за охрана, е ръкавица, хвърлена към правоохранителните структури, и те ще искат да демонстрират някакви успехи.

Алексей Воробьов, независим аналитик: За жалост или за щастие, руската опозиция е неспособна да действа решително. "Сакралното жертвоприношение" на Немцов (по израза на руското федерално следствие, б. пр.) няма да предизвика Майдан в Русия.

Престъплението безспорно е с демонстративен характер - времето и мястото не са избрани случайно.

Ето основния резултат: виждаме преход от политическите методи за борба, няма значение дали "за" или "против" режима, към екстремизъм, към пряк терор. За тази качествена промяна говорим.

Тя поставя Кремъл пред категоричен избор: да затяга и занапред силовите, а най-силно информационните гайки, или пък да тушира напрежението, като активизира, или по-точно като започне диалог с гражданското общество.

Много неща ще зависят от успехите в разследването. Но като знаем трудовото минало на силовите шефове у нас, те едва ли ще разкрият поръчителите.

Владимир Гелман, професор по политически науки и социология в Европейския университет, Санкт Петербург: Бих се радвал да греша, но ме е страх, че Борис Немцов няма да е единствената жертва.

Политическото насилие може да се разрасне, провокирано от кампанията в медиите. Популяризира се войнстващият "антимайдан".

В масовото създание се вдигат табутата от мисълта хора да бъдат "доубивани" заради възгледите им. В Русия има доста хора, участвали в бойните действия в Източна Украйна, свикнали да боравят с оръжие и готови да го използват срещу онези, които сметнат за врагове или които им бъдат посочени за такива.

Отново бих искал да греша, но съм почти убеден, че случаят няма да бъде разкрит, докато у нас управлява днешното ръководство.

Павел Салин, директор на Центъра за политоложки изследвания към Финансовия университет в Москва: Най-вероятно всички ще поприказват и ще забравят, както стана след убийството на Станислав Маркелов или на Анна Политковская.

В съзнанието на политизираната част от хората в Русия ще заседне идеята, че за всичко е виновен Кремъл, а Борис Немцов ще стане култова фигура. Мнозинството обаче виждаше в него човек от миналото.

Опитът показва, че престъпленията от този род остават най-често неразкрити. Може би някой ще се мъчи да отклонява разследващите от верния път.

Неуместно е да се сочат виновници до края на разследването, но се налага да припомня, че Борис Немцов отдавна бе обявяван за член на "петата колона" и включван като персонаж в различни "анатомии на протеста". С оглед щетите за престижа на държавата ми се струва, че пропагандата спечели мач срещу самата себе си.

БТА