Мрачният период на политическата сцена донесе още по-мрачни облаци над македонския парламент. "Превратът", бомбите, записите от телефонни разговори, оригинални или не, цялостно засенчиха и без това осакатения парламент. Никой, ама абсолютно никой, вече не се интересува дали е насрочено заседание на парламента, кои са точките в дневния ред, какви закони ще гласуват депутатите...

Опозиционните депутати почти от една година са извън парламентарните скамейки. Канцелариите и коридорите в парламента са празни, депутатите повече ги няма отколкото ги има, председателят на парламента едва осигурява кворум, а пресцентърът и галерията за журналисти са напълно празни. Вместо в парламента дебатът се прехвърли в социалните мрежи. Фейсбук и Туитър станаха главните трибуни на противопоставените лагери.

Трагично е това, че депутатите, които са контролирани от правителството, приеха доброволно ролята на извършители. Но още по-трагично е това, че те, включително и председателят на парламента Трайко Веляноски, изобщо не са загрижени за ролята, която имат в тези мрачни времена за македонската демокрация. За тях не е проблем това, че тяхната работа не буди интерес у никого, затова, че никой не ги смята за някакъв фактор...

Най-важно за тях е колкото се може по-дълго да се радват на депутатския си пост. В условия на такава голяма политическа криза, изходът от която все още не може да се види, нито да се предположи, парламентът е последната врата, на която биха почукали засегнатите страни - ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, т.е. Никола Груевски и Зоран Заев.

Това е срамно за една институция, която според правилата на всички принципи на съвременните общества трябва да бъде храм на демокрацията. Бойкотът на парламента от страна на опозиционните депутати, оставките на ръководените от СДСМ депутати, решението за освобождаване на депутати заради неоправдани отсъствия са отворени въпроси, за които депутатите дори не се замислят как да се решат, а вместо това чакат директиви "от горе".

Ако Македония имаше функциониращи комисии за надзор на работата на Управлението за сигурност и контраразузнаване и Агенцията за разузнаване и за следене на електронните комуникации, може би нямаше да се стигне до политическа нестабилност в такива размери. Ако функционираха принципите за контрол и баланс между парламента и тези служби, а отношенията бяха в съответствие с ролята, която имат тези институции, държавата много по-лесно щеше да превъзмогне сегашната криза.

За жалост и днес след четвърт век независимост и след серия случаи на подслушване и вмешателство в политическата система, не научихме, че основата на парламентарната демокрация лежи в парламента. Това очевидно няма да научим и в тази криза, особено ако парламентът продължи да бъде изцяло маргинализиран.

БТА