Бившият директор на енергийната компания повдигна крачола на панталона си, за да покаже електронната гривна около крака си, която ще предупреди полицията, ако се опита да избяга от Киев. "И всичко това, при все че не съм виновен за нищо и не е имало престъпление", каза Володимир Зиневич.

45-годишният Зиневич, някогашен директор на украинската държавна енергийна фирма "Укринтеренерго", е заподозрян за незаконно присвояване от провалила се сделка за закупуване на южноафрикански въглища миналата година. Вносът трябваше да компенсира недостига, предизвикан от войната в Източна Украйна.

Подписан от него договор за вноса на 1 милион тона въглища, целящ да се избегне спиране на работата на електроцентралите, беше прекратен през ноември след три доставки, след като възникнаха въпроси за качеството на въглищата. Прокуратурата казва, че Зиневич е внесъл въглища, които не са годни за употреба. Повдигнати бяха и въпроси за цената, на която те са се продавали на крайните потребители.

Никой друг не беше посочен като замесен в аферата. Зиневич, чиято компания получи поръчка от правителството да намери чуждестранен доставчик на въглища, отрича да е извършил престъпление и казва, че е жертва на политическа интрига на високо равнище.

Въвлечен ли е той в някаква схема от типа, който в продължение на години правеше Украйна забранена зона за чуждите инвеститори? Или е, както той казва, жертва на съперничещи си зад кулисите политически интереси, въпреки революцията на Майдана преди година и обещанията на новото прозападно ръководство да сложи край на съмнителните сделки и корупцията? Каквато и да е истината, случаи като този на Зиневич, със скрито усещане за съдебен произвол и политически игри, повдигат неудобни въпроси за състоянието на Украйна, на които "революцията от Евромайдана", година по-късно, все още не е открила точен отговор.

Следващият уикенд Украйна ще отбележи първата годишнина от свалянето на промосковския президент Виктор Янукович, почитайки паметта на стотината цивилни, загинали при протестите срещу него. Той избяга в Русия на 21 февруари след престрелките, които станаха кулминацията на месеци на протести срещу политиката му на отклоняване от европейската интеграция и против мошеничеството и корупцията, белязали четирите му години на власт.

Мисия от критично значение Президентът Петро Порошенко и други прозападни лидери, които се появиха на политическата сцена, обещаха да построят по-справедливо общество и да изкоренят корупцията, която заплашва Украйна може би толкова, колкото и бушуващата в Изтока тежка война с проруските сепаратисти.

Тази мисия е от дори по-голямо значение сега, когато западните правителства казват, че няма да наливат пари в една проблемна държава. Европейския съюз даде сурова оценка чрез думите на британския външен министър Филип Хамънд, който описа украинската икономика като "клоака на корупцията".

С приближаването на годишнината сред много украинци цари настроение на обезверяване и негодувание, защото все още никой не е бил изправен пред съда за убийствата, нещо което мнозина смятат за прикриване на престъпления, подчертаващо затрудненията на едно болно общество.

"В продължение на година нищо не се случи. Никой не се яви в съда. Никой не е в затвора. Създава се впечатление, че никой не иска да стигне до истината", каза пред Ройтерс Игор Кулчитски, чийто 65-годишен баща Володимир е един от простреляните на киевския Площад на независимостта.

Сенчеста икономика Наистина изкореняването на корупцията не е лесно в страна, където голямата част от обществените услуги функционират до голяма степен чрез незаконни плащания, които гарантират, че работата се върши или, често, че не се предприемат никакви действия.

По оценки на малката общност чужди инвеститори в Киев, делът на сенчестата икономика в цялата икономика може да достига до 60 процента.

Корпоративните злоупотреби са широко разпространени и сред държавните компании, казва премиерът. Държавната газова компания "Нафтогаз", например, специално беше посочена от Международния валутен фонд като нуждаеща се от пълно преустройство. "Те бъкат от /незаконни/ пари", казва премиерът Арсений Яценюк за държавните компании.

Но все още няма консенсус, въпреки месеците преговори, за намирането на някой, който да оглави новосъздаденият "антикорупционен" орган, за да застане начело на атаката.

Принуден да действа, за да възпре нарастващото обществено недоволство, Порошенко уволни своя главен прокурор Виталий Ярема, чиято служба е обвинявана, че не е открила виновните за стрелбата на Майдана и че не е предприела действия срещу украинските активи на Янукович и неговото обкръжение.

Зиневич вярва, че службата на Ярема стои също зад неговия случай. Той предполага, че тя е била притисната да го превърне в жертва, защото новото ръководство е имало нужда да покаже, че се бори енергично с корупцията.

Говорителка на службата на главния прокурор заяви: "Виталий Ярема не коментира по този случай".

Договорът, който Зиневич е подписал, е бил за доставката на 1 милион тона южноафрикански въглища - половината от които са били доставени, преди да започне разследването срещу него.

Следователите казват, че въглищата, които е внесъл, не са отговаряли на държавния стандарт. Ярема заяви, че Зиневич е нанесъл вреди на страната в размер на 25 милиона долара.

"Мисля, че прокурор Ярема се нуждаеше от гръмък скандал, който да привлече вниманието на хората, за да могат да кажат: "Вижте какво правим, за да се борим с корупцията", заяви Зиневич в интервю за Ройтерс.

Зиневич, който е под домашен арест, отрича да са причинени загуби на държавата и казва, че не е получил незаконни печалби от отменената сделка.

"Въглищата бяха внесени и бяха изгорени. Как може да говорите за загуба, когато това е цената на договора? Няма престъпление. Това е абсурдно."

БТА