Само преди една година, малко преди кървавите събития на Майдан, изглеждаше, че основен противник на тогавашната украинска власт е Юлия Тимошенко. Считаше се, че другите опозиционни лидери като Кличко или Тягнибока ще останат на повърхността само докато тя е в затвора, и когато излезе - "ще им покаже тя"...
И за Виктор Янукович се говореше тогава, че той не може доброволно да я освободи, защото на свобода Тимошенко непременно щевземе властта и незабавно ще затвори Янукович. Сравняваха Юлия с Путин, или с приказни кралици, но никой не се е съмнявал в нейната сила и в неоспоримата сериозност на исканията за абсолютна власт в страната.
И ето гръмна "революцията", старият режим си отиде и новият веднага освободи – както се твърдеше – главната си героиня.Тогава се случи най-интересното.
Първата й реч на Майдан, която трябваше да е триумф на завръщането и един вид тронно слово, бе посрещната скептично от публиката. Тълпата не искаше стари лица със стари трикове, искаше нови. Но това бе само първия удар. Колегите й в партия "Отечество", начело с тогавашния шеф на хунтата Турчинов, напуснаха партията и формираха своя "Народен фронт". После Тимошенко безнадеждно загуби президентските избори от Петро Порошенко - съвсем същият, когото тя толкова уверено побеждаваше във вътрешните битки на първите лидери на Майдана. А на парламентарните избори, партията й вече не бе един от фаворитите на състезанието, дори стоеше въпросът: ще прескочи ли входната бариера. Тимошенко дори не получи обещаната й при сключването на споразумение за коалиция квота във властта – управители на на Житомир, Чернигов, Кировоград и Областна администрация Киев.
Ето това е стремителният полет на бившата кралица на украинския "революция" - полет надолу.
А какво ли ще остане след година от сегашните власти в Киев?