Победата на СИРИЗА може да предизвика Grexit, но трябва да доведе до по-добро бъдеще за еврото

Именно в Гърция започна преди малко повече от пет години адската криза с еврото. Така че класически уместно е Гърция сега да бъде там, където може да стане развръзката, благодарение на голямата изборна победа на 25 януари за крайнолявата популистка партия, водена от Алексис Ципрас.

Като настоява за голямо орязване на гръцкия дълг и обещава пръскане с лека ръка на държавни средства, г-н Ципрас отправи най-голямото предизвикателство до момента към единната европейска валута и по този начин - към германския канцлер Ангела Меркел, която определи пътя на затягане на коланите за континента.

Залогът е висок. Макар всички, включително и Ципрас, да настояват, че искат Гърция да остане в еврото, сега има ясна заплаха от Grexit (излизане на Гърция от еврозоната - бел.

ред.). През 2011-2012 г. г-жа Меркел се колебаеше, но след това реши да подкрепи гърците да останат в единната валута. Тя не искаше Германия да бъде обвинявана за още една европейска катастрофа, а северните кредитори и южните длъжници бяха нервни за последствията от едно хаотично гръцко излизане за европейските банки и техните икономики.

Този път обстоятелствата са различни. Grexit ще изглежда сега повече като гръцка грешка. Европейската икономика е по-силна, а 80 процента от гръцкия дълг е в ръцете на други правителства или официални институции. Преди всичко политиката е различна. Финландците и холандците, както и германците, искат Гърция да се придържа към обещанията, които направи, когато те на два пъти я спасяваха.

А в Южна Европа центристките правителства се опасяват, че един успешен гръцки шантаж ще тласне избирателите към техните популистки опозиционни партии, като испанската "Подемос".

Добър отговор на лош въпрос Всичко може много да се обърка. Но като цяло има три възможни изхода - добрият, катастрофалният и компромисният, според който въпросът все да се отлага. Историята на еврото винаги е била на отсрочване на болката, но сега битката е за политики, а не икономики, и компромисът може да бъде много по-труден.

Подмамващо, има добро решение, което да бъде прието както от Гърция, така и от Европа. Г-н Ципрас има право по два големи въпроса, а по един е в тотална грешка. Той е прав за това, че мерките за икономии на Европа са прекомерни. Политиката на г-жа Меркел изтощава икономиката на континента и я вкара в дефлация. Закъснялото стартиране на количествените улеснения от Европейската централна банка също показва това.

Г-н Ципрас е също прав, че гръцкият дълг, който нарасна от 109 процента на колосалните 175 процента от БВП през последните шест години, независимо от увеличаването на данъците и орязванията на разходите, е неплатим. Гърция трябва да бъде поставена в програма за опрощаване на дълговете като банкрутирала африканска държава.

Но г-н Ципрас не е прав да се отказва от реформите в страната. Неговите планове да върне отново на работа 12 000 работници от бюджетния сектор, да се откаже от приватизацията и да въведе голямо увеличение на минималната заплата ще унищожат трудно спечелените придобивки на Гърция в сферата на конкурентността.

Ето решението на този вестник: накарайте г-н Ципрас да хвърли на боклука лудия си социализъм и да се придържа към структурните реформи в замяна на опрощаване на дълга или като още повече се разсрочва падежът на дълга или, което е по-добре, чрез намаляване на неговата номинална стойност.

Г-н Ципрас би могъл да намери отдушник за левите си напъни като разчупи строго пазените гръцки монополи или пребори корупцията. Комбинацията от макроикономическо улесняване с микроикономическа структурна реформа може дори да се окаже модел за други страни, като Италия и дори Франция.

Един много логичен сън - докато се събудиш и си спомниш, че г-н Ципрас вероятно е луд левичар, а г-жа Меркел едва може да приеме съществуващите планове на количествени облекчения.

Затова стигаме до следващия катастрофален изход - Grexit.

Оптимистите са прави, че сега ще бъде по-безболезнено от 2012 г., но все пак ще боли.

В Гърция това ще доведе до банкрутирали банки, обременителен капиталов контрол, нови загуби на приходи, безработица по-висока от днешната /25 процента/ и вероятното излизане на страната от Европейския съюз. Страничните ефекти на Grexit върху останалата част от Европа също ще бъдат големи.

Това незабавно ще предизвика съмнения дали Португалия, Испания и дори Италия трябва или могат да останат в еврозоната. Новата защита на еврото - банковият съюз и спасителния фонд, меко казано, не са тествани.

Така че най-вероятният отговор е временно замазване на положението, но това е нещо, което надали ще продължи дълго. Ако г-н Ципрас не получи никакво опрощаване на дълга, той ще загуби всякакво доверие сред гръцките избиратели. Но дори той да спечели само маргинални подобрения в позицията на Гърция, други страни ще окажат съпротива със сигурност.

Всякакви промени в условията на спасителния план ще трябва да бъдат гласувани в някои национални парламенти, включително този на Финландия. Ако те минат, избирателите в страни като Испания и Португалия ще поискат край на собствените си мерки за икономии.

Още по-лошо - популистите от дясно и ляво във Франция и Италия, които са не само против мерките за икономии, но и срещу членството на техните страни в еврозоната, ще укрепят своите позиции. Има и технически проблеми с всяко замазване на положението.

Европейската централна банка е непреклонна, че не може да осигури спешна ликвидност на банките на Гърция или да изкупи нейни облигации, освен ако правителството на г-н Ципрас не е в договорена програма с кредиторите, затова всякаква безизходица вероятно ще предизвика паническо изтегляне на суми от гръцките банки.

С разсрочване на падежите, някои от тези неща могат да бъдат избегнати, но това може би ще бъде твърде малко за г-н Ципрас и твърде много за г-жа Меркел.

Здравей Берлин

Така че накрая, Гърция вероятно ще застави Европа да вземе някои трудни решения. При късмет, те ще водят към добрия изход, очертан по-горе. Гръцките избиратели може би живеят с илюзията, че г-н Ципрас може да изпълни това, което казва, но германците също трябва да видят последствията от своята твърдоглавост.

Пет години след началото на кризата с еврото южните страни в еврозоната остават затънали в почти нулев растеж и неприятно висока безработица. Дефлацията се настанява, поради което дълговете нарастват независимо от фискалните мерки за икономии.

Когато политиката води до толкова лош резултат, бунтът на гръцките избиратели бе както предвидим, така и разбираем. Ако г-жа Меркел продължи да се противопоставя на всички усилия за подтикване на растежа и унищожаване на дефлацията в еврозоната, тя ще осъди Европа на едно загубено десетилетие, дори по-изтощително от това в Япония през деветдесетте години.

Това със сигурност ще предизвика още по-голям популистки ответен удар от гръцкия в цяла Европа. Трудно е да си представим как единната валута може да оцелее в такива обстоятелства. А най-големият губещ, ако валутата не оцелее, ще бъде самата Германия.

БТА