Колегите му социалисти веднъж нарекоха Франсоа Оланд "Фланби", по името на марка крем карамел (името Flanby идва от английската дума flabby - отпуснат, мек, но и мекушав, слабохарактерен - б.прев.). Външният министър Лоран Фабиюс го оприличи на нищожна горска ягода.
Обаче лидерът, който се появи след нападенията в Париж между 7 и 9 януари, е по-внушителен от политика, който допреди това бе най-непопулярният президент на Петата република. Оланд изглежда успя да се впише в роля, която дотогава му убягваше.
От времето на Де Гол французите имат невъзможно високи очаквания към президента си. Той трябва да е изключителен и обикновен, монарх и народен човек, над политиката, но легитимен в своята партия, да ръководи хем дипломацията и армията, хем вътрешните дела. И трябва да олицетворява Франция с елегантност и авторитет, които предизвикват гордост и уважение.
Досега на Оланд не му беше никак лесно, меко казано.
Забежките му на мотоциклет преди година, когато посещаваше една жена, докато живееше с друга, допълнително го затрудниха. Както и лошото управление на икономиката от самото начало и неуспеха да спази обещанията си да намали безработицата.
Поредица от министерски оставки заради тайни банкови сметки в Швейцария или неплащане на данъци подкопаха твърденията за образцово поведение. Политикът, който обеща да е "нормален" президент, се оказа прекалено нормален.
Терористичните нападения разкриха нов лидер. Оланд прояви всички правилни инстинкти, втурвайки се на мястото на убийствата още докато убийците бяха на свобода. Той прояви авторитет по време на преследването на нападателите, и достойнство и състрадание на церемониите в памет на загиналите.
Рейтингът му скочи с 21 пункта до 40 процента според изследване на Ифоп. 60 процента от анкетираните заявиха, че той добре е защитил интересите на страната. Рейтингът на премиера Манюел Валс нарасна със 17 пункта до 61 процента. Увеличи се подкрепата и за дискретно стабилния вътрешен министър Бернар Казньов.
Резултатът е наново укрепена левица, която спечели и от необичайната сдържаност на опонентите си. По въпросите на сигурността има дух на национална отговорност. Никола Саркози, опозиционният лидер на Съюза за народно движение (СНД) и бивш президент, изпрати на Казньов нови предложения, включително лишаване на осъдените за тероризъм от френско гражданство или от някои граждански права.
Валс обеща повече пари за разузнаването и службите за сигурност и заяви, че ще обмисли тези идеи, макар че някои от тях бяха разкритикувани от негови съпартийци.
Най-изумително е възприемането от левицата на патриотичните ценности и националното знаме, които обикновено са запазена територия на десницата. Френската левица дълго време стоя настрана от понятия като авторитет и национална гордост и не й е привична идеята да ги съчетае с твърд подход към сигурността.
Тази комбинация обаче отговаря на днешните настроения, както и на личните политически възгледи на Валс, с което десницата е лишена от стария си монопол.
Печалбите на левицата обаче може да не траят дълго. Все още няма признаци за икономически възход, а безработицата упорито стои висока. Дори сега само 24 процента от анкетираните в изследването смятат, че Оланд се справя добре с икономиката.
Социалистите си спомнят, че през 1991 г. рейтингът на Франсоа Митеран, усилен от участието на Франция в Първата война в Залива, падна от 65 процента през февруари на 31 процента в края на годината. Оланд може и да е спасил репутацията си.
Социалистите обаче все още се готвят за тежки поражения от СНД на департаменталните избори през март и областните през декември.
Има я и заплахата от Марин льо Пен, лидерката на популисткия Национален фронт. Мнозина казват, че тя не е реагирала грешно на терористичните нападения. Тя не бе поканена на шествието на свободата в Париж и избра да не отиде, при което заприлича на маргинална фигура, която се е провалила в опита си да бъде "пречистена" и приета сериозно. Това, в съчетание с по-твърдата линия на правителството към радикалния ислям, може да отслаби позициите й.
Подобни мнения обаче може да са лекомислени. Националният фронт завърши начело в изборите за Европейски парламент през 2014 г. Мнозина от избирателите му не взеха участие в парижкото шествие.
Междувременно в районите с преобладаващо мюсюлманско население имаше 200 съобщения за смутове в училища, най-вече по време на минутата мълчание в памет на 17-те загинали.
Подмолната ислямофобия дебне. Емрик Шопрад, един от лидерите на Националния фронт, пусна видеоклип, в който се казва: "Франция е във война с мюсюлманите." Марин льо Пен осъди видеоклипа и грижливо критикува само радикалния ислям.
В популистката политика обаче важното за мълчаливото й малцинство често пъти е неизказаното. "Тя направи тактически грешки. Подкрепата за нея обаче е много по-солидна, отколкото си представяте", каза министър социалист.
БТА
