На 12 януари 1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана всички дейности, свързани с клонирането на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство. Влиза в сила чак през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните-членки.
През 2005 г. ООН приканва страните, членуващи в организацията, да забранят всички форми на клониране, тъй като те "противоречат на достойнството на човека". Резултатът е Резолюция 59/280, която е подписана на 8 март 2005 г.
В момента голяма част от страните са криминализирали всички дейности, свързани с клонирането на хора. Някои от страните, които са приели закони в тази насока, са Испания (от 1995 г.), Салвадор (1997 г.), Колумбия (от 2000 г.), Естония (2001 г.), Мексико (2002), Франция (2004 г.). В Бразилия, Германия, Япония и Великобритания съществуват специални закони, свързани с различните видове клониране, които определят границите на позволеното в тази област. Във Великобритания например е позволено терапевтичното клониране.
В САЩ забраната съществува още от 1980 г.. През 2003 г. Забранено както репродуктивното клониране, така и терапевтичното. През 2009 г. обаче забраната за последното отпада.
Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на ХХ век, но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.
През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. С изключение на тези две болести, организмът на Доли е напълно нормален. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех. През 2003 г. "родителите" на Доли се принуждават да я приспят заради прогресиращия рак.
Още от самото начало започва да се говори и за човешко клониране, като интересът към него се засилва в средата на 60-те години на ХХ в. През 1966 г. нобеловият лауреат Джошуа Ледерберг пропагандира за човешко клониране и генното инженерство в статия, публикувана в "Америкън Натуралист (American Naturalist)". На следващата година публикува подобна статия и в "Уошингтън Поуст (Washington Post)". Този материал предизвиква консервативния учен и биоетик Леон Кас да открие ожесточен дебат по темата. Според него "програмираната репродукция на човека на практика ще убие човещината".
Друг нобелов лауреат, Джеймс Д. Уотсън, през 1971 г. публикува виждането си за перспективите и за рисковете, които биха могли да възникнат във връзка с клонирането, в "Атлантик Монтли (Atlantic Monthly)."
През 2001 г. имената на италианския доктор Северино Антинори и неговия американски колега Панайотис Завос добиват световна известност, след като двамата обявяват намерението си да започнат експеримент по клонирането на първия човешки индивид.
През април 2002 г., в изявление на центъра за координация и наблюдение "Шейх Заед" в Обединените арабски емирства, д-р Антинори съобщава, че в началото на следващата година трябва да се роди първия клониран човек. Месец по-късно същият оповестява и за още три предполагаеми бременности с клонинги.
Както за жената в Абу Даби, така и за тези три, не се споменава повече информация. Няма и информация дали тези бременности са завършили успешно, въпреки че няколко години по-късно, през март 2009 г., докторът съобщава в интервю, че с негова помощ на бял свят са се появили три клонинга на по 9 годни, които са в отлично здраве. Доказателствата отново липсват.
На 27 декември 2002 г., във "Франс прес" излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията "Клонейд". Седмица по-късно, Боасие съобщава, че е родено още едно дете. В края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.
Идеята за клонирането на хора поражда редица дискусии. Освен Ватикана, който заклеймява процедурата, срещу експериментите в тази област се обявява и част от учените специалисти в областта на клонирането на животни. Сред посочените от тях мотиви са ниският процент на оцелелите ембриони и големия брой на клонингите, които впоследствие развиват различни дефекти.