Емиграционният резервоар на практика е безкраен
В Европейският съюз беше извършен неусетен преврат. Преди да се създаде съюза държавите пазеха строго своите граници. Имаше предупредителна стрелба при нарушение и нарушителите бяха връщани обратно в държавите им. Малцина получаваха статут на бежанци. Щом се създаде ЕС и евро-бюрокрацията тя започна да доминира над националните държави ги принуди да променят поведението си. Преустанови се предупредителната стрелба по границите и незабавното репатриране. Вместо това, отговорни политиците от бюрокрацията на ЕС започнаха да говорят и да налагат на обществото, че е длъжно по морални съображения да приема всички желаещи да се заселят на европейския континент.
Държави с външни граници като Гърция бяха многократно притискани, обиждани и принуждавани да променят мерките за защита на собственото си гранично пространство. Подменяйки практиките на европейските граници ЕС показва, че не защитава, а, напротив, уврежда суверенното право на народите да защитават териториите се.
След като всички в Третия свят разбраха, че ако нарушиш европейските граници не рискуваш да пострадаш, да влезеш в затвора или да те върнат незабавно обратно, а вместо това те настаняват на социални помощи, емиграционните вълни започнаха да се увеличават все повече и повече.
Глупавите или злонамерени политици от ЕС, заедно с отговорни фактори от ООН, тласкат Европа към безпрецедентна катастрофа. Нахлуващите от Африка, Близкия изток и Азия в голямата си част са необразовани, носители на неевропейска култура и с огромни нива на раждаемост. Практиката показва, че те не приемат европейските ценности, а искат да наложат собствените си ценности на европейска територия.
Тече процес на подмяна на коренното население на Европа, а всички като че ли се правят, че не забелязват колко голяма част от нахлуващите са радетели на радикалния ислям. Така наречения европейски политически елит сякаш не вижда, че в Африка, Близкия изток и Азия живеят няколко милиарда души, които с удоволствие биха дошли да живеят на социални помощи в Европа.
Емиграционният резервоар на практика е безкраен. Всяко добро отношение към нарушителите на европейското гранично пространство е подобно на наливане на бензин в огъня. Проявата на хуманизъм спрямо живеещите извън европейските граници означава да се помага на техните общества по места, а не те да бъдат вкарвани в Европа. Ако процесът незабавно не бъде спрян, той рано или късно ще доведе до граждански и религиозни войни на европейска територия и това, което се случва сега в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан, Мали и Судан скоро ще се случи и тук.
