Руската икономика се разпада на фона на продължаващата война в Украйна, а противопоставянето между Москва и Запада все повече се засилва. При тези условия си струва да се запитаме: "Дали Владимир Путин има план?"
Според негови противници в чужбина и поддръжници в страната президентът Путин решително следва стратегия, чиято цел е позициите на Русия да бъдат укрепени за сметка на Запада. През 2012 година, когато тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън обвини Путин, че се опитва "да ресъветизира" района около Русия, г-жа Клинтън заяви: "Знаем каква е целта и се опитваме да намерим ефективни начини да забавим или предотвратим постигането й".
В действителност години наред Путин се застъпваше за "многополярен световен ред, при който сегашната доминираща позиция на САЩ ще бъде сменена с по-справедливо балансиране на силите. И много от радикалните стъпки на Русия, направени през миналата година - анексирането на Крим, подкрепата на бунтовниците в Източна Украйна, ентусиазираното сътрудничество с Китай и все по-изразената антизападна реторика на Путин - могат да бъдат изтълкувани като напредване към този многополярен свят.
Само че опонентите на Путин, особено вътре в Русия, го възприемат не толкова като хитър ръководител, колкото като автократ, откъснал се от действителността и започнал битка със Запада, която Русия не може да спечели. Редица негови импровизирани и контрапродуктивни стъпки създават впечатление, че той е изгубил връзка с действителността и живее в "друг свят", както каза германският канцлер Ангела Меркел.
Вземете контрасанкциите, които през лятото Москва въведе върху вноса на хранителни продукти от страните, подкрепили санкциите, наложени срещу Русия. Тази стъпка може да се разглежда като част от по-мащабна стратегия, насочена към намаляването на зависимостта на Русия от вноса. Само че прибързаността, с която те бяха обявени, говори за импровизация в крачка и тези санкции удариха руските потребители.
По същия начин може да се разглежда и сензационната сделка с Китай, подписана от Путин и китайския държавен глава Си Цзинпин, която намалява икономическата зависимост на Русия от Запада. Само че непрозрачният характер на условията по новите договори, парафирани след цяло десетилетие преговори, според някои експерти, говори, че Путин вероятно е приел неблагоприятна цена, само за да създаде впечатление, че Русия не се нуждае от Европа. Опозиционният политик Борис Немцов заяви, че готовността на Путин да приеме условията на Пекин крие опасността да превърне Русия в "суровинна колония" на Китай.
Дори в Украйна, където широко разпространеното мнение е, че ангажиментът на Русия е първата агресивна стъпка в експанзията на Русия в Европа, Русия изглежда е единственият участник (в този конфликт) против волята си. Тя запази ограничено военно участие и се опита то да остане в тайна. Макар някои експерти да твърдят, че може се говори за изтънчена марка "хибридна война", то според други Москва прави само каквото може при създалите се обстоятелства.
Путин вярва, че Украйна, завладяна от враждебни сили, които не изразяват волята на народа, се е превърнала в изключителна заплаха за националната сигурност на Русия, твърди Роджър Макдърмот, анализатор от Датския институт за международни изследвания, специалист по руските въоръжени сили. Само че ограничената употреба на сила е признак за слабост, а не за хитрост, допълва Макдърмот.
"Работата е там, че запазването на контрол върху ескалирането на конфликта и ангажирането на прекалено много сили може да породи опасност нещата да излязат извън контрол", допълва анализаторът. И за Украйна, и в по-общ план (Путин) едва ли има някаква "велика стратегия", според Макдърмот.
Някои анализатори не са съгласни с това виждане и според тях Путин в действителност има дългосрочна стратегия. В неотдавнашна статия, озаглавена "Глобално айкидо: асиметричният отговор на Русия на украинската криза", главният редактор на списание "Русия в глобалната политика" Фьодор Лукянов написа, че Путин вероятно залага на познанията от джудото в опита си да използва силата на САЩ срещу самите тях.
Според този аргумент действията на Запада срещу Русия могат да се превърнат в дългосрочна перспектива в предимство за Русия. Икономическото господство на Запада, пише Лукянов, предполага, че Западът играе ролята на честен брокер, а законите управляват свободния пазар. Само че политически мотивираните финансови санкции срещу такава мощна страна могат да поставят под въпрос подобна предпоставка, ускорявайки усилията на незападни страни (водени от Китай) да предложат алтернатива.
Освен това Русия би могла да бъде в подходяща позиция, за да обедини своята контрареволюция срещу либералния Запад с левичарското антиглобалистско движение, предлагайки идеологическа алтернатива на Запада.
"Светът като цяло все повече се уморява от липсата на алтернатива на американскоцентристкия ред", пише Лукянов. "Ако започне истинска конфронтация, то Русия ще се опита да използва обективните слабости на световния лидер. Ако Москва вземе страната на привържениците на преразглеждането на сегашната международна система, която преди това тя никога не е подкрепяла, това може в значителна степен да промени глобалния баланс на силите".
Лукянов обаче признава, че това изисква много ловко маневриране на Кремъл, каквото Путин досега далеч не е демонстрирал. "Като правило, действията на Русия са ответни и отбранителни, дори ако изглеждат нападателни и агресивни", пише той.
Други анализатори са още по-скептични. "Ако някой е бил "айкидиран", то това е Русия в Украйна", казва Михаил Троицкий, доцент по международни отношения в Московския държавен институт по международни отношения. "Тя (Русия) рискува или бе провокирана да поеме риск, който предсказуемо я доведе до безизходица. Не зная как Русия може да отговори асиметрично без да предизвика нов кръг от санкции, които биха могли да унищожат икономиката й".
Така че сегашните икономически затруднения на руската икономика, подсилени от резкия спад на курса на рублата, само още повече затрудниха Путин да изпълни своя план, ако изобщо е имал план.
БТА
