Всички сме гледали холивудските филми, в които главният герой обича да залага на рулетка или прилага умели трикове и блъфове на своите противници на масата за покер.
Няма да ни стигне времето да ги изброим - от Джеймс Бонд до Бандата на Оушън, от епоса “Казино” на Мартин Скорсезе до ленти, вдъхновени от истински истории, например за отбора по блекджек на Масачузетския технологичен институт, който хаква системата на голямото казино в Лас Вегас, или състезателката по ски Моли Блум, която става организатор на най-ексклузивните покер игри в света. Холивуд обича тези истории за шеметния успех и шеметния провал, за тръпката от играта и капана на зависимостта.
Но какво се крие за лъскавата страна?
В литературата тези теми са изследвани много по-отдавна и с много по-голяма дълбочина. Ако обичате да правите залози на живо или да посещавате физическа игрална зала, тази статия може да ви предложи допълнително вдъхновение и доза мъдрост. Това са романи и разкази, които отварят широк хоризонт към борбите и психологическите сътресения, които съпътстват това човешко страдание от пристрастяването. Темата е изключително актуална днес, когато на два клика имаме десетки възможности да опитаме късмета си - хазартът може да е опасно хоби, когато липсва отговорност. От романите на Достоевски до личните истории на съвременни автори като Лесли Джеймисън, пристрастяването е показано в неговата мрачна страна.
Играчът на рулетка - Достоевски
Фьодор Достоевски, патриархът на руската класическа литература, изследва много теми - война, религия, семейство, престъпления и наказания. “Играчът на рулетка” е сред по-непопулярните му произведения, но всъщност то е основополагащо, защото навлиза в психиката на човек, погълнат от тръпката и отчаянието на хазарта. Написан под натиска на собствените дългове на Достоевски, свързани с хазарта, романът е отражение на личния му опит със зависимостта. Досега тази книга е екранизирана 9 пъти - потвърждение за нейната актуалност през вековете.
Повествованието проследява Алексей Иванович, частен учител на децата на почти фалирал генерал. Възпитателят преминава през възходите и паденията на своята мания по рулетката и залаганията, съчетани с дълбоката му и трагична любов към доведената дъщеря на генерала. Действието се развива в Рулетенбург, измислено немско градче, едновременно казино средище и балнеоложки курорт. Съкровеното разбиране на Достоевски за начина на мислене на комарджията придава автентичност на историята, превръщайки я в завладяващ разказ за човешката уязвимост пред примамката на шанса.
Проклятието на твореца
Вероятно няма да се изненадате, че някои от най-известните писатели и поети са написали своите шедьоври под въздействието на наркотични вещества и/или алкохол. Редица романи на Хемингуей и Стивън Кинг, включително “То”, са сред примерите, та чак до Нобеловия лауреат Уилям Фокнър и детските книги на Луис Карол. Символният роман на бийт поколението - "По пътя" от Джак Керуак, също попада в списъка, както и книгата "Изворът" от Айн Ранд, която прави дисекция на капитализма и до днес е настолно четиво на журналисти, политици и граждански активисти.
Зависимостта се превръща в творческо и личностно проклятие, което автори като Чарлз Буковски, Ървин Уелш, Хенри Милър и Фредерик Бегбеде споделят открито със своите читатели. За да направиш това, ти трябва смелост, но и разбирането, че имаш проблем, който трябва да решиш, така че другите да се поучат от твоя опит. Същото може да се каже и за големите музикални звезди, като само набързо ще споменем групи като Depeche Mode, Red Hot Chilli Peppers и Nirvana, изпълнители като Ейми Уайнхаус, Джими Хендрикс, Елвис Пресли.
Лесли Джеймисън и пътят обратно
Днес книгата на Лесли Джеймисън „Възстановяването: интоксикацията и последиците от нея“ се откроява като забележителен мемоар, който преплита нейния трънлив път към справяне с алкохолизма с по-широко културно изследване на пристрастяването. Творбата на Джеймисън е не само откровен разказ, но и критичен анализ на начина, по който пристрастяването е представяно и разбирано в различни епохи и от различни автори. Нейното творчество е свидетелство за упоритостта на зависимостите - като лична борба, но и като обществен проблем.
Зависимостта - от хазарт, алкохол или опиати - е една от вечните теми за изкуството. Историите за различните форми и начини за пристрастяване, за причините и последиците от зависимостите, еволюират с промяната на епохите. В тях обаче винаги прозира човешкото измерение. Затова литературата служи като мощен инструмент за разбиране и съпричастност, за осмисляне и преодоляване на проблема. Тя ни позволява да видим отвъд статистиката и да разпознаем личността. Дали това е закоравелият таен агент, копнеещият по невъзможната любов учител, заетият писател или някой друг, литературата ни предлага ценна гледна точка в дълбочина, която определено си струва да познаваме.
