На 30 септември и 1 октомври 1946 година са произнесени присъдите на основните нацистки престъпници: срещу 12 от тях (Борман е осъден задочно) присъдата гласи: смърт чрез обесване.
Половин месец по-късно - през нощта на 16 октомври - те са изпълнени: на бесилото увисват 11 души. Дванадесетият осъден - Херман Гьоринг - се самоубива само три часа преди изпълнението на присъдата, поглъщайки капсула с цианкалий.
И до днес не е ясно кой точно е успял да внесе отровата в строго охранявания затвор. Останалите 11 осъдени на смърт са екзекутирани в бившата спортна зала на затвора в Нюрнберг, специално преустроена за случая. Най-напред на въжето увисва бившият външен министър Йоахим фон Рибентроп.
В 1 часа след полунощ на 16 октомври в килията на Рибентроп влиза началникът на затвора, американският полковник Ендрюс, който прочита още веднъж смъртната присъда, след което Рибентроп е отведен със завързани зад гърба ръце до ешафода. Там завързали и краката на осъдения, след което го попитали дали иска да каже нещо. Рибентроп произнесъл високопарна тирада за спасението на душата си и за световния мир. После старши сержант Джон Уудс нахлузил чувал върху главата на престъпника и затегнал въжето около шията му. След което бил задействан механизмът – капакът под краката на осъдения се отворил и той увиснал на въжето.
Мъчителна смърт
Професионалният палач на американската армия - тексасецът Джон Уудс до този момент бил изпълнил повече от 300 смъртни присъди. Независимо от това екзекуциите на основните нацистки военнопрестъпници били твърде лошо подготвени: отворът в ешафода бил прекалено тесен и много от осъдените, пропадайки в него, се удряли в стените и капака на отвора. На снимки, направени след екзекуцията, личи добре, че цялата глава на бившия главнокомандващ на Вермахта - генерал фелдмаршал Вилхелм Кайтел - е окървавена.
Лошо са били изчислени също дължината на въжето и дълбочината на отвора под ешафода, защото смъртта на осъдените не настъпвала незабавно - в резултат на счупването на шийните прешлени - а от задушаване. Така например Рибентроп се мъчил цели 15 минути, преди да настъпи смъртта. На екзекуциите присъствали общо 40 свидетели, сред които и 8 журналисти (по двама от страните-победителки във войната - СССР, САЩ, Франция и Великобритания), но на тях са им били спестени предсмъртните агонии на осъдените, защото между тях и ешафода е имало опънат тъмен брезент.
Поради това, че екзекуциите се бавели повече от предвиденото, а било планирано всички те да бъдат изпълнени през въпросната нощ, палачът и неговите помощници започнали да бързат: сваляли безжизненото тяло на един обесен, а в същото време вече докарвали и следващия осъден на смърт. След като била изпълнена и последната екзекуция, трупът на самоубилия се Гьоринг бил поставен на носилка под бесилото - като символична екзекуция.
Прахът им е бил разпръснат над река Изар
Труповете на Гьоринг и останалите обесени били снимани - първо с дрехи, а после - без, след което били увити в чаршафи и поставени в запечатани ковчези. Придружени от въоръжена охрана, ковчезите били откарани до крематориум край Мюнхен. Работещите там не са знаели кого кремират - казано им е било, че става дума за загинали американски войници. Всеки ковчег е бил отварян преди кремацията - за уверение, че трупът не е подменен.
Самата кремация продължила няколко часа, а след това пепелта била събрана в кутия и откарана в неизвестна посока. Два дни по-късно - през нощта - пепелта била разпръсната над река Изар от един мост в Мюнхен. Така не е била оставена никаква възможност да се появи място за поклонение пред паметта на основните нацистки престъпници.
