Британското издание „Индипендънт“ публикува обширна статия, посветена на български черноморски град, който изненадва чужденците със своите възможности за отдих и културен туризъм. Този път, обаче, в статията на се говори за Созопол или Несебър, които вече изгряха на страниците на много популярни британски медии.
Първото нещо, което е направило впечатление на автора Бенджамин Паркър в този град, е цената на бирата – 2,17 паунда за половин литър. Той се изкушил да си поръча цели две бири в непретенциозен плажен бар във Варна.
„Бях дошъл на това българско крайбрежие на фона на подновената вълна от протести срещу масовия туризъм в Европа, с опасенията за свръхтуризма, залял улиците най-вече на Барселона, Майорка и Тенерифе.
Жадувах за някое ново място и като мнозина исках лятна ваканция без да се налага да се отбивам до банката.
С пускането на нови полети от Лондон до черноморския град – Wizz Air вече лети три пъти седмично от Гетуик от £26,99 – и обещанието за топло бягство в страна, която често е посочвана сред най-евтините места за посещение в Европа, бях отишъл във Варна, за да видя дали това може да бъде нова ваканционна точка за британците“, пише авторът.
„Би било погрешно да наречем Варна неоткрит скъпоценен камък (дори и ако при анкета в южен лондонски пъб 90 процента от хората не са успели да я разпознаят, камо ли да са я включили в плановете си за пътуване).
Тези, които търсели здравословните качества на водата, се насочили към „морските бани“ на града в края на 19 век; през 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт.
Сега той привлича около 2 милиона туристи годишно и е популярен сред румънските, полските и германските туристи.
Когато един ден спрях за обяд, се озовах в разговор с румънски приятел на 20 и няколко години, който ми каза, че пристига всяка година от дома си в Крайова", разказва той.
„При древните римляни това е било жизненоважно пристанище.
В продължение на хилядолетие и повече, той е попадал под византийска, руска, османска и съветска власт; дори е преименуван за кратко на Сталин за седем години от 1949 г.
Тези глави от историята са се вплели в тъканта на Варна, създавайки интригуваща смесица, очевидна от момента, в който пристигнах.
След 15-минутно пътуване с такси от летището до центъра (струващо 14 лева, или около £6), аз се скитах през великолепно съчетание между бруталистични жилищни блокове, построени след Втората световна война /.../ и нео-барокова и неоренесансова красота, всички изваяни фасади и смели декорации.
Пищната варненска опера с внушителния си купол над главната зала и катедралата "Успение Богородично", където симетрията в ренесансов стил е съчетана с руското възраждане, са сред забележителностите.
Това е толкова лесен за пешеходно преминаване град, че бързо откривате различните нюанси на Варна. Ако очаквате красота открай докрай, ще бъдете разочаровани.
Градът притежава неизбежна грубост, която го отличава от други, по-излъскани туристически дестинации: рушащи се сгради, напукани тротоари и графити, надраскани набързо по изпотрошените от времето стени.
Завъртете на 90 градуса от снимката, подготвена от Instagram, и лесно можете да откриете изключително индустриална гледка. Огромното пристанище на Варна все още играе важна роля в морската търговия.
Засмях се на шофьора на автобуса, който, неспособен да затвори вратата на превозното си средство както трябва, хвана въже, за да я задържи (почти) затворена. Грубият чар е това, което прави една дестинация истинска – той ви позволява, това ужасно клише, „да живеете като местен“.
Олющената боя и занемарените ъгли правят акцентите още видими. Римските руини, особено термалните бани, най-голямата антична сграда, открита в България, предлагат завладяващ поглед към античността.
Модерни кафенета, заведения за късна закуска и крафт бири се намират на иначе скромните улици.
За щипка ектравагантност посетете Ретро музея и Музея на восъчните фигури. Единият е изпълнен с носталгия по 20-ти век, от ретро автомобили до битови предмети, докато другият оживява добре познати личности с неочаквана точност“.
„Обещава двусмисленото „американско гостоприемство“; това, което намерих, беше старомодно посрещане в домашен стил (сваляте обувките, когато влезете, благодаря), семпли и удобни стаи с поп цвят и обслужване на място. Има и инфрачервена сауна и фитнес зала – и двете неочаквани съоръжения в този непретенциозен имот.
Възхитителната собственичка, Магдалена, беше ентусиазирана за града.
Когато попитах защо хората трябва да го посетят сега, тя беше ясна: „Все още не е пренаселено. Усеща се оживено, има много забавления – но може да предложи тихи и уединени кътчета.“
„Но тук, под сянката на вековно яворово дърво, селската регионална кухня се сервира с непретенциозен апломб.
Реших да се откажа от това, което менюто описваше като „специални традиционни лакомства“, което включваше печена агнешка глава и резени телешки език, сотирани в масло и червен пипер. Въпреки че бях единственият неместен в ресторанта тази вечер, не видях никой друг да поръчва от него“.
Вместо това той избрал сръбска плескавица, а цената на бирата отново му направила впечатление – по-малко от 2,50 паунда за половинка. Бутилка домашно червено вино е била на цена от 13 паунда.
„По-късно Магдалена ми разказа за всички лозя, до които можеш да стигнеш безпроблемно от Варна – достатъчно, за да си помисля да се върна следващата година.
И ключовият елемент, който би могъл да привлече почиващите в Обединеното кралство, търсещи топла, спокойна почивка.
Разхождах се многократно нагоре и надолу и кипи от живот: семейства, двойки, припичащи се на слънчевите лъчи, и плувци, които се хвърлят в сапфирената вода“.
По думите му, Морската градина е „гигант на ландшафтната архитектура“.
„Осъзнавам, че около мен не се произнася и дума на английски; че имам задоволителен тен от носенето на джапанки; че си прекарах страхотно и похарчих много по-малко от очакваното.
Оттам той започва да опознава историята и изненадващите красоти на града.
Варна трябва да присъства в плановете ви за пътуване – номерът е да отидете сега, преди останалата част от Обединеното кралство да разбере за нея“, препоръчва авторът.
