Влади Въргала потъна в скръб заради скорошната загуба на своя много добра приятелка - начална учителка от Враца. В дълъг пост в социалните мрежи актьорът и режисьор изля болката си от случилото се и описа серия от цветни спомени с любимата си Калина.

Очаквано под поста на Въргала, в който той е споделил редица снимки на слънчевата учителка, съпричастност изразиха стотици популярни и непопулярни негови познати и колеги. Засега не става ясно какво точно се е случило с приятелката на Въргала.

"Ти беше толкова красива и добра, естествено е всеки да те иска! Но, защо Смъртта ни изпревари?! А защо те дадохме...?! Беше нечестно млада за това... Не би трябвало да е истина..., но е.... Не мога да го проумея, но е без значение... В живота, за разлика от филмите и книгите, логика няма, но загубих скъпоценен дар! Почивай в Мир, Калина! Сега оставаш завинаги красива, млада и добра........... Да бе, ама много боли!!!!!!!!!!!

PS. За да не давам повод за погрешни догадки, съм длъжен да разкажа!

Калина Каменова беше близък мой Приятел! Начална учителка в СУ " Васил Кънчов" Враца. Обичаше учениците и работата си на учител! Така се запознахме. Преди 4 години ми се обади приятен женски глас и ме покани на среща с ученици във Враца. Гости на децата вече са били Ники Кънчев и още други популярни хора. По това време не намирах смисъл в много неща, но реших, че в такава среща има. Когато я видях в двора на училището си помислих, че ми правят скрита камера....

Тя си беше "чист" фото модел, за каква учителка в начално училище говорим?! Срещата беше нормално приятна. Децата искаха да им разказвам смешни истории, аз пък исках да е нещо дето "има смисъл"..., та се срещнахме по средата. После снимки в коридора и в класната стая... Така започна нашето Приятелство. Вече 4 години (само 4)..... Чувахме се по телефона. Смеехме се. И само толкова.

Когато минавах през Враца се виждахме на по кафе. Ако тя имаше работа в София и бях свободен, прекарвахме пак някакви приятни приятелски часове в смях и копнежи... Тя копнееше за много неща в живота и всичките бяха скромни... Всъщност, беше неестествено, че имаше външност с която животът и би преминал в безгрижно изобилие, а бе съхранила някаква естествена, непринудена скромност и чистота!

Единствената й пресечна точка със суетата бе, че обичаше да се снима. И обективът я обичаше! Обичаха я всички.... Като бивша волейболистка спортуваше редовно. Обичаше да пътешества по света, но го правеше със собственият си ограничен ресурс и това не я притесняваше. По време на лятната ваканция работеше на морето за да изкара нещо допълнително към учителската си заплата... (а можеше да има много повече без да й се налага да работи). Там се видяхме за последно...

Като приятел идваше на премиерите и на представленията ми. Аз като приятел отидох до Враца с мотора за да заснемат една мото фотосесия с Калин Мицев... (Благодарен съм му, за този красив скъп спомен с теб!)....

Цяла нощ разглеждах твои снимки и плача. Не мога да повярвам, че плача когато си е отишъл приятел! Да! Когато си тръгне приятел проливам сълза за загубата, но не плача, защото знам - това не е края..., знам, че ще се срещнем след време и че Там е по-Доброто Място... Но тази нощ е различно! Ти толкова обичаше живота, че ..., че плача.... Почивай в Мир, Калина! Обичам те, Приятелко красива и добра!".