Всичко започна преди около 10 години, когато холандски вестник описа белгийския град Шарлероа като "най-грозния град в света":
Белгийският град Шарлероа, след срива на индустрията и липсата на финансови ресурси, беше оставен сам да се оправя. Влаковете също спряха да се движат в тази част на страната.
Шарлероа, град с население от 200 000 жители, само на 64 км южно от Брюксел, е известен със своите жилищни комплекси и рушащи се фабрики. В града преобладават изоставени фабрики и останки от самолети, няма хора по гарите и има много графити.
Според доклада на хуманитарната организация "Маптия", която се грижи за света около нас и се фокусира върху проблемите, наскоро двама кметове на този град трябваше да подадат оставки, след като се забъркаха във финансови скандали.
Две до пет линии на метрото са проектирани да обслужват града и никога не са били завършени. Празните станции сега служат като място за размножаване на вандали, самопровъзгласили се графити художници и наркомани.
Независимо от тези образи на града, миналото изглеждало различно. Въглищната и стоманодобивната промишленост в този град била обект на индустриална завист в Европа. Белгия имала втората най-дълга железопътна мрежа на континента след Великобритания. Но през 90-те години на миналия век недостигът на въглища и стомана бележи началото на края и финансовата криза ударила силно.
Обаче имаше обрат
Всичко започна преди 10 години, когато холандски вестник описва града като "най-грозния град в света". Не беше приятно и на жителите на града и те не искаха да си признаят. Към тази гонитба се присъединиха и други медии, а писанията за депресивния град нарастваха от ден на ден.
Въпреки това, както казва старата поговорка „всяка реклама е добра реклама“, туристи след няколко лоши текста за града започнаха да идват и да го посещават.
Местните ги посрещнаха готови. Решиха да използват момента и "епитета", който носи градът им и го използваха, така че започнаха да развиват един вид екзотичен и абсурден туризъм.
Някогашният град-призрак днес е по-„жив“, опасните зони вече са по-опитомени пешеходни пътеки, улиците са с нов асфалт, започнаха да се строят сгради и търговски центрове.
Местният художник Николас Буисарт организира „градско сафари“, с което води гостите до празните метални фабрики, разхожда се с тях по най-депресивната улица на Шарлероа. Изоставените фабрики служат като платформа, която дава широк изглед към града.
