Зелените ни сертификати са фалшиви, дипломантите от Харвард май са завършили някой селски рабфак, българският „Конвой на свободата“ се състои от трима таксиджии с махмурлук, а вместо космическа програма имаме директен полет София-Скопие. Целият ни живот е блудкаво менте, но поне си имаме истински празници, нали? Даже по два в един ден, като на 14 февруари.

С риск да ви разочаровам, трябва да ви кажа истината – Дядо Коледа не съществува, убиецът в „10 Малки негърчета“ е съдията Уоргрейв, Бран става крал на финала на „Игра на тронове“. А, и още - Свети Валентин е заклет хомосексуалист, а Трифон Зарезан работи от десетилетия в мазето на покойния Цар Киро в Катуница.

Защо ни се развалиха празниците ли? Ами защото получихме право на избор.  Едно време всичко беше ясно – на 31 декември си разменяме пуловери и домашни чехли, на 8 март – цветя за колежката, последвани от зверско напиване на ведомствения банкет, на 1 май- манифестация, на 9 септември – потоци от вечна любов и дружба за двойните ни освободители от СССР. А сега трябва да се колебаем, да мислим, да претегляме. И цялата работа се изпедерасти напълно. Както казва другарката вицепремиер Нинова – „Демокрацията ни отне много“.

Попаднахме във водовъртежа на фалша и подмяната не по Божия промисъл, геополитически обстоятелства или гнусна соросоидна конспирация, а защото дълбоко в душите си ние, българите, обичаме ментетата. Точим лиги по циците на Джулиана Гани и Мара Отварачката, мечтаем си за маратонки „Адибас“ и аутлет аксесоарчета „Луи Вюитон“, пием разреден спирт, ядем палмово масло и суроватка и се наслаждаваме на всеки миг. Защото е приятно да лъжем самите себе си, нищо, че ни излиза през носа и всичко плащаме тройно с парите и психическото и физическото си здраве.

Косите на Боби Михайлов и Митко Бербатов се оказаха тупета, новините ни са фейк, данъчните декларации са непълни, автобиографиите - измислени. И на всичко това отгоре искаме истински празници. Е, няма как. Ще трябва да се задоволим с нашенски сурогати.

Вместо триумф на любовта и романтиката на Свети Валентин, докосването на две души и безкористната отдаденост на чувствата, получаваме китайски червени балони за 10 лева парчето, полуувяхнали рози и симулиран оргазъм. Предшестван от 30-секундна свирка, ако връзката е на 6 месеца или по-малко, в противен случай – забравете.

Вместо плодородието и трудолюбието, на Трифон Зарезан, отбелязваме просташкото пиянство и долнокачествения алкохол. Не почитаме националната традиция, а се кланяме на джибрите и подсладените отрови в кварталния супермаркет.

Така че, може да си мислите, че на 14 февруари имаме два празника, но всъщност май сме останали с едно голямо, ментеливо нищо. Единият светия е станал обратен, а другият – дребен тарикат. Ама като се замислиш, общо взето и нацията ни се дели на тези две категории, така че всичко си е в реда на нещата.