Q-то не е съдба. То не предопределя личния напредък. Не го правят и материалните условия, осигурени от семейството. Характерът е най-важното, пише "Мениджър нюз".

Това посочва в книгата си „Как децата успяват" американският журналист Пол Таф. Авторът я пише, наблюдавайки проучвания за процеса на образоване и развитие на учениците. Прекарва време с деца в риск от крайно бедни семейства, които се борят с нищетата, поставени в ситуация на семейна дисфункция.

Обръща се към мнението на психолози, образователни експерти и учени, опитвали да проследят и извадят на преден план отличителните качества, които водят до позитивен развой на живота. На базата на всички тези данни и твърдения открива, че най-голямата предпоставка за успех в училището, в работата, у дома, е наличието (или отсъствието) на определени черти на характера.

Според него сред най-важните качества в характера на успешния човек са:

- Упоритостта;

- Самоконтролът;

- Потребността да се занимаваш с нещо с голям интерес и удоволствие;

- Способността да се ентусиазираш от дадена дейност;

- Да бъдеш съвестен в работата си;

- Да бъдеш оптимист.

Тези качества е много по-вероятно да доведат до щастлив и изпълнен с лично удовлетворение живот, отколкото високата интелигентност, смята той. Таф отбелязва, че чертите на характера, за разлика от генетично заложените физически и умствени способности, са податливи на моделиране. Най-ценното е, че могат да бъдат направлявани от образователната система.

Могат да бъдат възпитавани, преподавани, защото в детска възраст характерът се оформя. Така, с правилните методи, може да бъдат създадени поколения от значително по-успешни в живота хора, независимо от липсата на достатъчно високo IQ или материална осигуреност, убеден е Пол Таф.