Минавам покрай едно училище. Средностатистическо, софийско, централно, с двор и разпасана команда от деца, излезли в голямо междучасие.

Погледът ми се спира върху едно момиче с диадемка с Мини Маус на главата, миловидно, тихичко, с голяма чанта, която стои до него на пейката. Момиченцето държи в едната си ръка банан, а дребните пръстчета на другата й ръка опитно го белят.

Точно, когато е готова да откхапе първата си хапка, откъм гърба й като от нищото изникват три момчета горе-долу на нейната възраст - около седем-осемгодишни. Очичките им светят по онзи пакостлив начин, от който ти става ясно, че до последната си клетка са посветени на осъществяването на някаква беля.

"Опппааааа - провиква се едното от тях - внимавай как го лапаш тоя банаааан!"...

("Моля?! - казвам си вътрешно - добре ли чух?!" )

"По-лекичко, да не го захапееееш силно, че болииии...", подхваща вторият хлапак с неочаквано за невзрачната си възраст протяжен и драматичен глас.

Истеричният им кикот ме сепва и да, давам си сметка, че първата ми реакция съвсем не е просто мръсна асоциация на лелка с опит! Инстинктивно сбърчвам вежди и се вторачвам в момчешката тройка. Вглъбени в момичето и неговия банан, те не ме забелязват.

"Хе-хеееее, а тоя тук банан ще го ядеееш лииии?!".... Третият младеж изстрелва това и героично се хваща за чатала. Разклаща ханша си, обръща се с гръб и похотливо завърта дупето си. На гърба на якето му в полет се мъдри Спайдърмен. Точно в този миг ми изглежда като долен педофил под прикритие...

Спряла съм се като ударена с мокър парцал през лицето и докато се чудя да повярвам ли на ушите и очите си, малкото момиченце с диадемката и банана се изправя. Обръща се бавно към момчешката троица и прави половин минута пауза. Те я гледат предизвикателно, а хиленето им постепенно се спихва под очакването на това каква ще е реакцията й.

Аз съм почти сигурна, че ей сега ще се разреве или ще се втурне към тях и като в стар български детски филм отчетливо ще им зашие по един шамар. Нищо подобно!

Малката госпожица се изпъчва срещу тях, демонстративно слага банана пред устата си, отваря я и... не мога да намеря точните думи, за да ви опиша това, което прави, без да се погнуся сама от езика - все пак става дума за дете!

Но да, същото това дете изпълнява такъв секс етюд с банан пред смаяните погледи на отворковците, че на мен и вътрешното ми аз пламва от срам.

С отработени и репетирани движения, наподобявайки най-добрите порно актриси, които някога съм гледала. С все тъмнорозовата си жилетчица, диадемката и прилежно полегналата на пейката ученическа чанта с голяма нарисувана маргарита на нея.

Хлапаците, определено неподготвени за такова развитие на нещата, зяпват и безмълвно бързат да се разкарат нанякъде. Госпожицата ги проследява с поглед, след което невъзмутимо сяда обратно на пейката и продължава нормално да си яде бананчето, веейки си крачетата, които още не стигат земята.

Имаме проблем.

Имаме огромен проблем, след като седемгодишните ни деца нямат никакъв нормален коректив на сексуалния си интерес.

Нямат нищо, което да ги ориентира в говоренето за секса изобщо. И това е така, защото просто никой не говори с тях за това. Оставили сме ги да научават нещата от тук и там - така, както ние някога сме задоволявали на свой ред детското си любопитство относно "оная работа, дето я правят големите".

В огромния поток от всякаква информация и неограничения достъп до какво ли не и кого ли не както в реалността, така и онлайн, децата ни се губят. И обяснимият им интерес към една от най-нормалните човешки необходимости се задоволява с уродлива форма. Изопачава се от незнанието и този разкривен образ за тях става правило, норма. Те усещат, че принципно има нещо неудобно в говоренето за секс - нали никой никога не им е говорил за него.

Или пък когато са се опитвали да питат, родителите им са избягвали темата с обичайното: "Kато пораснеш, ще разбереш" или още по-опасното: "Aма откъде ти идва на акъла да питаш такива работи?!"

Голямата тема табу се е залостила в главите им и тъй като има нужда да излезе оттам, за да ги ориентира в света на големите, към който са се устремили, руква по най-неподходящия и грозен начин. Начинът, по който ние сме им обрисували секса, като не сме посмели никога да говорим за него.

Не знам как е било във вашите семейства, но в моето, при все, че беше доста разкрепостено и артистично, сексът също не фигурираше като тема.

В детската градина рисувахме с водни бои цветя и семенца и си играехме на майки с деца, но никой никога не ни каза как всъщност се получават бебетата.

У дома майка ми ми обясни, че хората се обичат и без да е необходимо да правят бебета, но изобщо не ми стана ясно какво точно имаше предвид. Не си слагаха ръцете пред очите ми, когато по телевизията в някоя сцена от филм (най-често от ГДР) се появеше жена по цици или пък от две голи рамена и лице с прехапани устни в кадър станеше ясно, че правят секс. Но и нищо не ми обясняваха.

Млъкваха и се вторачваха в екрана и от настаналата внимателна тишина усещах, че питането не е уместно.

Един път изненадах майка си с въпрос какво значи да правиш секс, а тя така запелтечи в някакви общи обяснения от типа „Mи то... Tо не е важно сега, ама... После... За големите е...", че сто пъти съжалих.

Въпреки това тя все пак реши да използва случая и да се вклини за пореден път със заръката на никого да не давам да ме пипа по... (не казваше по кое, но и двете си знаехме какво има предвид), да не си събувам гащите, ако някой ме накара и да викам и бягам, ако възрастен или дете се опитва да ме докосва неприлично или да ми говори "мърсотии".

Сега, от позицията на родител, си мисля, че все пак майка ми поне е направила опит да ме предпази от нечисти помисли и действия.

Можеше обаче да ми разкаже и за красивата страна на нещата, не да ме оставя с години да си прехапвам езика, когато стане дума за голота, интимна близост и секс и едва с порастването да осъзная тези неща като красиви.

Точно заради такова премълчаване в пети клас една група момчета от класа ми успяха да привикат в дома на единия две съученички и срещу някакви стъклени топчета и корекомски шоколади да ги накарат да се съблекат и да им послужат като живи модели за пресъздаване на тайно изгледано у порно на видеокасети.

Историята се превърна в голям училищен скандал, в който наказаха както момчетата, така и момичетата и привикаха на сериозна спявка родителите им.

Но никой - нито учителите, нито родителите, нито училищната психоложка - положи някакво усилие да поговори с тези деца и да приведе някакво адекватно знание в и без това обърканите им представи.

Виновни се оказаха децата, че „много знаят" и родителите, че не са си скрили добре порно касетите. Толкова по въпроса със сексуалното възпитание!

И аз не съм от майките, дето ей така, на закуска, ще запремятат пред децата си понятия от сексуалната лексика. И на мен ми е трудно да говоря за това с дъщерите си, защото се саморедактирам и без да искам се сещам за свенливото момиче, което самата аз бях.

Но пък опитвам. Правя го отдавна и се старая да е искрено. Отговарям на въпросите им. Когато не мога, разчитам на тези, които могат да го направят професионално.