Правило за огледалото. Хората около мен са мои огледала. Те отразяват моите собствени личностни характеристики, често не осъзнавани от мен. Например, ако някой е груб с мен, значи аз така искам, аз позволявам това. Ако някой отново и отново ме заблуждава, значи имам склонност да вярвам на всеки. Така че няма на кой да се сърдя.
Правило за избора
Давам си сметка, че всичко, което се случва в живота ми, е резултат от моя собствен избор. И ако днес се занимавам с някакъв скучен човек, това означава ли, че и съм същият скучен и невзрачен човек? Няма лоши и зли хора – има нещастни. Ако аз се ровя в техните проблеми, значи това ми харесва. Така че няма за какво да претендирам. Аз сам съм причина за всичко, което се случва с мен. Автори и създатели на собствената си съдба – това сме ние самите.
Правило за погрешността.
Съгласен съм с това, че мога да греша. Не винаги моето мнение или моите действия другите хора трябва да считат за правилни. Реалният свят не е само черно и бяло, има светлосиво и тъмнобяло. Аз не съм идеален, аз съм просто добър човек и имам право да правя грешки. Главното нещо е да бъдем в състояние да ги признаваме и да ги коригираме навреме.
Правило за съответствията.
Имам точно това и точно толкова, на което съответствам, нито повече, нито по-малко, независимо дали става дума за отношения с хора, работа или пари. Ако не мога да обичам човек безрезервно, ще е смешно да искам този човек ме обича Така мен. Така че всички мои претенции са безсмислени. И заедно с мен, когато реша да се променя – се променят и хората около мен (към по-добро)
Правило за зависимостите.
Никой за нищо не ми е длъжен. Мога безкористно да помогна на всички, на които мога. И това – с радост. За да стана добър, трябва да стана силен. За да бъда силен, трябва да повярвам в това, че мога всичко. И аз го вярвам! Но трябва да умея да казвам и “НЕ!”
Правило за присъствието.
Аз живея тук и сега. Минало няма, защото с всяка следваща секунда настъпва настоящето. Бъдеще няма, тъй като все още не е настъпило. Привързаността към миналото води до депресия, а безпокойството за бъдещето поражда тревога. Докато аз живея в настоящето, аз съм истински. Има причина да се радвам.
Правило на оптимизма.
Докато ние ругаем живота, той минава покрай нас. Очите виждат, краката ходят, ушите чуват, сърцето работи, душата се радва. Моят фитнес е слънчевото лято, поляната и реката. Докато се движа, докато вятърът гали кожата ми – аз живея. А когато гледам телевизия, лежа на дивана, или си чатя с приятелите в интернет – аз не съм на този свят, а на “оня” свят.
